Василий Кандински (на руски Василий Кандинский) е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия и Франция. Наред с Пийт Мондриан и Казимир Малевич, той е смятан за основоположник на абстракционизма.
При него имаме лирична абстракция, като за него най-важното е чувството. Силно повлиян е от символизма. Чужд му е отказът от индивидуалност и се води от интуицията си. Точката, линията и плоскостта са основни градивни елементи в картините му.
Автор е на много статии. При него имаме разнообразни тоналности, бялото е пауза, подсказваща че нещо ще се случи, черното е абсолютната тишина. Живописта е музиката на формата.
Първите му абстрактни творби са акварели. Преминава през три етапа на своето творчество, поради факта, че е имал три различни източника на вдъхновение:
I – импресия – пряко впечатление от външната природа.
II – импровизация – спонтанен, несъзнателен израз на вътрешните процеси. Поставя началото на абстрактния експресионизъм.
III – Работи композиции, образувани от вътрешното състояние на духа. Те са педантично изработени след дълъг процес на скици, ескизи и композиционни решения.
Историята на съвременното абстрактно изкуство започва от “Абстрактния акварел” на Кандински (1910 г.). Художникът е роден през 1866 г. в Москва. Завършва Московския университет, изучава икономика и право. През 1896 г. е поканен за професор в юридическия факултет на знаменития Дерптски университет, но точно тогава той изоставя научната кариера и напълно се отдава на живописта. През 1896 г. се преселва в Мюнхен, където се учи в най-добрата художествена школа (школата Ашбе в Мюнхенската Академия), занимава се с теория на изкуството. Дълги години Кандински живее в Мурнау, малък град в полите на Алпите, чиито пейзажи оживяват в абстрактни живописни платна. През 1911 г. организира сдружение на художниците “Синият ездач”, в което членуват: Франц Марк, Август Маке, Давид Бурлюк, Арнолд Шонберг. След революцията в Русия Кандински се опитва да внесе в изкуството своя новаторски дух на синтез между науката и изкуството. Става вицепрезидент на Руската академия на художествените науки. Започва да се занимава с живопис на сравнително късна възраст-на 30 години, като с това се отказва от кариера на професор в юридическия факултет на Дерптския университет. В края на 1921 г., в годините на голямата емиграция на руската интелигенция, Кандинский заминава за Германия, а през 1933 г. заради хитлеристкия режим се преселва във Франция, където живее до края на живота си (1944 г.). Искал е да промени сивото и скучно дотогава руско изкуство и успява. Кандински е един от създателите и разпространителите на експресионизма. Той създава своя програмен труд “За духовното в изкуството” още през 1910 г. Книгата е написана в Мюнхен, на немски език, а после многократно е преиздавана в цял свят. Повече за автора може да се види в Залата на Кандински в Ермитажа. Той никога не успява да скъса напълно с миналото си и до края на творчеството си остава донякъде символист, именно заради всички знаци и символи в неговите абстрактни творби. Проблемите в съвременната естетика на изкуството стават все повече и семиотиката и нейното познаване са част от нещата, които са задължителни за всеки човек, дръзнал да се докосне до изкуството и да се окичи със званието творец.
Картина от предабстрактния период на Кандински и най-известното му произведение от ранния му период. Художника изобразява ездача чрез цветове, а не с конкретни форми. Тази техника за привличане вниманието, ще бъде използвана от Кандински в следващите му абстрактни творби. Славата на тази картина се дължи и на факта, че тя носи същото име като влиятелната художествена група, основана от Кандински и други негови съмишленици.
Кандински рисува общо 10 картини, наречени “композиции”, като само 7 от тях са оцелели до днес.
Темата на повечето му композиции е предстоящият Апокалипсис, който ще сложи край на Света, какъвто го познаваме. Той е привлечен от Теософското Общество (течение, основано от Елена Блаватска, за подробности книгата й “Разбулената Изида”), което пророкува навлизането на човечеството в Нова ера на духовно развитие.
Кандински не веднъж изразява мнението си, че “музиката е най-добрият учител”.
Той свързва музикалните тонове с определени цветове, а цветовите комбинации с акорди на пиано. Развива и теория за връзката между геометричните фигури и как те се отнасят към човека. Например кръгът, според него, олицетворява човешката душа.
В трудовете си Кандински разработва идеята, че цветовете имат много дълбоко емоционално въздействие и вибрират в душата с вътрешен резонанс, като могат да постигнат силен спиритически ефект.
Родители му са свирели на пиано и дори Кандински учи пиано и виолончело в ранна възраст. Влиянието на музиката в неговите картини не може да бъде преувеличено. Той веднъж казал, че цветна е клавиатурата, очите са хармониите, душата е пианото с много низове. Художникът е ръката, която играе, докосвайки един клавиш или друг, за да причинява вибрации в душата. Концепцията, че цвят и хармония на музиката са свързани има дълга история, интригувайки учени като господин Исак Нютон. Кандински използува цвят във високо теоретичен начин, свързващ тон с тембър (характерът на звукът), цвят с тоналност, и насищане със силата на звука. Той дори твърди, че когато вижда цвят, чува музика.
Кандински създава множество творби с геометрични форми, в които според него „кръгът е синтезът на великото противопоставяне“. Той комбинира ексцентричното и концентричното, като ги поставя в една форма и ги балансира. Тази космическа живопис с припокриващи се кръгове и хармонични цветове е кулминацията на усилията му да улови значението на кръга като форма.
Жълто-червено-синьо е рисувана в периода, когато Кандински преподава в модернистичната школа Баухаус. Картината може да се разглежда като симфония, създадена чрез сливане на неговия уникален стил с техниките на Баухаус и идеите на суперматизма – направление в абстрактната живопис, зародено в Русия.
Кандински се вдъхновявал от силата на цветовете и вярвал, че те могат да предават емоции, без да има нарисувани фигури. Художникът наричал цветовете „одушевени същества“ и извеждал връзки, според които жълтият цвят напомня на звуците на флейтата; на синия пък съответства небесното спокойствие, тъгата, кръгът; червеният е вътрешен кипеж, форма на квадрат; зеленият е неподвижност и антиемоционалност.
Смятана за една от най-важните картини в изкуството от ХХ век, On White II съчетава различни геометрични форми в прекрасна цветова схема. Черното в картината символизира смъртта и как възможностите в живота ни могат да бъдат отнети. Белият цвят е символ на мира, докато черният може да бъде символ и на нищожност.