1.История на цветовете и подреждането им от различните учени.
Откакто хората се занимават с изкуство и наука те постоянно се интересуват от цветовете. Опитвали са се да определят кои цветове са основни, да определят взаимовръзките и взаимоотношенията между цветовете, както и да ги подредят. Интересът към цветовете датира още от древността, постепенно с развитието на науката и цивилизацията нараства необходимостта да се изучават цветовете, в резултат на което се формира теорията цветознание. Не случайно се е стигнало до свързването на определени цветове със символи за достойнство, могъщество, величие, нежност и красота. В средновековната символика червеният цвят е цветът на огъня, синият – на въздуха, зеленият на водата, сивият на земята и т.н. Но тайната за произхода и природата на цветовете остава неразкрита до ХVІІ век, а причините за психологическото им въздействие и до днес продължават да се изследват.
Известният италиански художник и учен Леонардо да Винчи, живял през ХV век, определил 6 основни цвята: бяло/светлината/, жълто/земята, зелено /водата/, синьо/въздуха, червено/огъня/ и черно /тъмнината/.
Той ги подредил в една линия хоризонтално. Чрез експерименти с цветни стъкла е открил смесването на цветовете. Леонардо е наблюдавал също и промените на цветовете под въздействието на цветно осветление, наслояването на светлината от един предмет върху друг, както и взаимното влияние на цветовете върху съседни цветове.
Исак Нютон – английски естественик, открил, че съставната слънчева светлина може да се разложи на сбор от цветове с помощта на призма. Той определил седем цвята: червено, оранжево, жълто,зелено ,синьо, индигово и виолетово. Ученият открил, че първият/червеният/ и последният/виолетовият/ цвят са сродни и от хоризонтално подреждане направил кръгово, първият кръг на цветовете. Освен това той се опитал да уеднакви цвета на светлината с гамата. Изхождайки от мисълта, че различните трептения на светлината произвеждат различни цветове, той пренесъл този принцип върху акустичните трептения и дал на нотите цветни съответствия : до – червено, ре – оранжево, ми – жълто, фа – зелено, сол- синьо, ла – индигово, си – виолетово.
Йохан Волфганг фон Гьоте е един от първите изследователи в областта на цветовите възприятия, многостранно надарен, той се запознавал с наука и изкуство от различни области. На шестгодишна възраст, той отпечатва своята теория за цветовете. В нея разглежда животните, растенията, минералите и тяхната променливост/според способността и м да се променят/ под въздействието на киселини и основи. Той се е занимавал и с въздействието на светлината върху човека – връзките на цветовете с науките : математика, физика, акустика и др.
Артур Шопенхауер – естествоизпитател, също е създал теория за светлината. Той установил, че хроматичните цветове се различават един от друг не само по тона си, но и по своята яркост. Например жълтото е най – близко до бялото, а виолетовото – до червеното. Оранжевото е по отдалечено от бялото, отколкото от жълтото по отношение на степента на яркост, но синьото е по близо до бялото отколкото до виолетовото. Еднаква стойност имат червеното и зеленото, в степента на яркост не показват еднакво разстояние спрямо бяло и черно. Тези две качества- различни степени на яркост и различни цветни нюанси – Шопенхауер се е опитал да вземе под внимание в един кръг от цветовете, където те, в зависимост от своята яркост, заемат съответно повече или по – малко място.
Филип Ото Рунге – немски художник – романтик, създал система за подреждане на цветовете във формата на глобус. Той установил, че разнообразието на цветовете може да се представи не само в кръг, а към това е нужно и третото измерение – дълбочина. Така върху своето цветно кълбо, той подредил всички хроматични цветове. Около екватора на северния полюс поставил бялото, на южния – черното. На меридианите са разположени всички цветове, които се получават от смесването на хроматичните цветове и бяло – нагоре и с черно надолу, а във вътрешността на кълбото, по дължината на оста – сивите тонове между бяло и черно.
Йожен Дьолакроа и Винсент Ван Гог – френският и холандският художници, са търсели да установят взаимоотношенията между самите цветове, за да постигнат желания цветен изказ в своите картини. В писмата си до своя брат Ван Гог съобщава следните основни цветове : Бяло /сребристо бяло, цинкваис/, черно,жълто, хромгел /хромово жълто, лимонено жълто/, оранжево /охра – мини/, червено /цинобър-кармин/, пурпур/хромлак/, виолетово, синьо/ултрамарин,турско синьо,кобалт/, турско синьо/смарагдово зелено,черниумлак/. Всички тези названия и днес се употребяват при продажба на маслени бои за художниците.
Херман фон Хелмхолц – немски физик от ХІХ век. Открил разликата между оптичното и механичното състояние на цветовете и пръв успял да обясни защо всички цветове от спектъра, събрани в едно, дават цяла светлина, докато при пигментното смесване на шестте цвята от дъгата се получава синьо. Хелмхолц е развил също така основата за определяне и измерване на цветовете. Неговият принцип се доказва през 1931 г. чрез международните споразумения и е валиден и до днес. Всеки цвят може да се опише на показаната графика на СІЕ – система.
В началото на XX век френският учен Шарл Фере провел редица експерименти, свързани с възприемането на цветовете и влиянието им върху трудоспособността на човека. Установено е, че въздействието на червения цвят увеличава двойно мускулното напрежение, дишането се усилва, пулсът се ускорява. Обратната реакция се наблюдава при въздействието на синия цвят. Между тези два цвята се вместват със съответно въздействие във възходяща степен зеленият, жълтият и оранжевият. Постепенно с развитието на науката все повече е нараствала и необходимостта да се изследват и изучават цветовете. Така се е оформила теорията за цветовете-цветознание.
Цветознанието е наука, която изучава свойствата на цветовете и приложението им в различни области на живота. Днес почти не се среща област в човешката дейност, която в по-малка или в по-голяма степен да няма връзка с цветовете. В изобразителното изкуство цветознанието е отделено като самостоятелна теория.
Зрителните възприятия са свързани освен с усещане за форма, големина, обем, а също и с усещане за цвят. Цветовете са оптически свойства на материята, които произхождат от светлината. За да се разбере съставът на светлината, е трябвало да се намери начин за нейното разлагане. Явлението “небесна дъга” е било отдавна познато, но произходът му не е бил ясен..
Както е възможно оптическо разлагане на светлината, така е възможно и оптическо смесване на нейните производни-цветове. Като разбира се то е напълно различно от механичното смесване на боите.
Днес е общоприета теорията за квантовия /фотонния / характер на светлината, според която светлинните лъчи представляват квантови /фотонни/ потоци, пренасящи електромагнитната енергия от светлинния източник до предметите. Част от тази енергия се поглъща в различна степен от повърхността на предметите, а друга се отразява. В зависимост от поглъщането и отразяването на светлинните лъчи се получава усещането за цветовете.
В процеса на работата на Английският учен Томас Юнг възниква хипотезата за трите различни по своя характер светлочувствителни влакна в нашия зрителен орган. През 1967 г. тази хипотеза е доказана и от американски учени. Те били удостоени по този повод с Нобелова награда за медицина. Човешкото око възприема лъчите с различна дължина на вълната като различни цветове. Усещане за черен цвят се получава когато повърхността на предмета е погълнала почти всички цветни лъчи на спектъра в еднаква степен и до очите идват съвсем малко светлинни дразнители. Когато се отразяват всички лъчи които, се съдържат в спектъра, се вижда бял цвят. Ако са отразени червените лъчи, а другите са погълнати, се вижда червен цвят, син цвят-при отразени сини лъчи и погълнати останалите и т.н.. Цветовото богатство в природата произтича от неизчерпаемите комбинации между цветните лъчи на слънчевия спектър, които оптически се смесват. Човешкото око е ограничено за възприемане на цветовете и то има възможност да ги различава само в определен вълнов интервал. Окото вижда само цветовете очертани на линията.
1.1. Спектър – основни, съставни, допълнителни цветове.
Всички съставни части на светлината могат да се включат в две скали: чернобяла и цветна. Лъченията на чернобялата скала се наричат ахроматични цветове. Всъщност се касае за различни оттенъци само на един цвят – сивия. Човешкото око може да различи около 300 оттенъка на сивото. Сивият цвят не се наблюдава в слънчевия спектър и за това няма определена дължина на вълната. Той се характеризира със светлината на оттенъците си от бяло до черно. В повечето практически системи се прилагат 10 степени на светлината, като бялото се посочва със светлота 10 а, черното – с 0. Всички останали цветове извън чернобелите се наблюдават в цветната скала и се наричат хроматични. Основните хроматични цветове са спектралните. Установено е, че окото на човека може да различава около три хиляди хроматични цвята или заедно с ахроматичните около три хиляди и двеста.
С хроматичните цветове е свързано понятието чистота и наситеност. Най чисти или най наситени са цветовете на спектъра. Отклоненията от тях при смесването им с ахроматичните цветове намалява тяхната наситеност. Колкото един цвят е по-отдалечен от ахроматичните цветове, толкова е по-наситен.
Понятието интензивност или яркост е свързано със светло-силата на цветовете. При по-слаба светлина се загубва яркостта им (в сенките по трудно се различават) а при още по голямо намаляване силата на светлината-напълно изчезват.
В спектъра всички цветове са почти еднакво наситени но се различават по между си по своята яркост. Най-голяма яркост има жълтият цвят. Интензивността на цветовете намалява към двете крайни страни-към червения и към виолетовия. Ахроматичните цветове се различават само по своята светло-сила по яркост.
Другото голямо групиране на цветовете се определя от възможностите за тяхното получаване. Една част от тях могат да се получат чрез смесване на два или повече цвята а друга част не се получават.
Цветовете, които не могат да сe получат чрез смесване, се наричат ОСНОВНИ. Те са: червен, жълт и син. Всички останали цветове могат да се получат от смесването на основните или на други цветове. Те се наричат съставни (производни).
ДОПЪЛНИТЕЛНИ се наричат цветовете, които взаимно се допълват до бялата светлина при оптическото им смесване. На всеки основен цвят отговаря един допълнителен съставен, който се получава от другите два основни. На синия цвят допълнителен е оранжевият-получен от червения и жълтия; на жълтия цвят допълнителен е виолетовият-получен от червения и синия; на червения допълнителен е зеленият-получен от жълтия и синия. Обратно-на всеки съставен цвят допълнителен е този основен, който не участва при неговото получаване.
Всеки предмет или среда има притежават общ, характерен, преобладаващ цвят.
1.2. Групиране на на цветовете – хроматия, ахроматия, топли и студени.
Понятието за ЛОКАЛЕН ЦВЯТ се оформя под влиянието на следните фактори: характерът на осветлението,разстоянието ,от което цветът се възприема, взаимодействието му с околната среда,фактурата на предмета/мека, твърда, матова, полирана/. В повечето случаи локалният цвят е обвързан със стремежа за постигане на натуралистични изображения,т.е.когато се използват цветове близки до натурата.
Най-съществената особеност на цветовете е емоционално- психологическата природа на тяхното въздействие. В зависимост от различното емоционално въздействие върху психиката на човека, цветовете се разделят на две групи: топли и студени цветове.
ТОПЛИ ЦВЕТОВЕ са тези, които чрез въздействието си пораждат усещане за топлина, радостно настроение, тържественост; напомнят цвета на огъня, слънцето, зрели плодове.Към тях спадат-оранжевите, червените, кафявите.
СТУДЕНИ ЦВЕТОВЕ са тези, които създават чувство за студенина, напомнят цвета на морската вода, леда, снега. Това са сините, синьо-виолетовите, синьозелените цветове. За да бъде един цвят студен или топъл, това до голяма степен зависи от преобладаващия в него друг цвят. Например зеленият е топъл, когато в него преобладава жълт цвят и обратно-студен ако при получаването му участва повече син цвят. Според тази зависимост по-голяма част от цветовете могат да бъдат и топли и студени. По такъв начин се създава възможност за изключително разнообразие на цветовете от най- топли до най- студени.
КОНТРАСТ обозначава преднамерено от живописеца взаимно засилване или отслабване на конкретни цветови или формени качества на творбата, посредством тяхното противопоставяне. Контрастът на цветовете се определя от съчетанията между тях и от големината на композираните в живописното произведение цветни петна. Видовете контраст могат да бъдат съобразно: светло-силата на цветовете; съпоставянето на топли и студени цветове; участие на хроматични и ахроматични цветове и други фактори. Най- често използването на контраста между цветовете като изразно средство се прилага при следните случаи:
а/ контраст между светли и тъмни тонове, различаващи се помежду си според степените си на яркост;
б/ контраст между топли и студени цветове с близка или еднаква яркост;
в/ едновременен контраст, отнасящ се при случаите, когато два цвята взаимно се отблъскват / проявява се най- силно при т.нар. ”допълнителни цветове”
г/ не едновременен контраст- изразяващ се след силно визуално въздействие на наличен в творбата наситен цвят.
Цветни контрасти се срещат в природата и който иска да упражни своето око и чувство да схваща тези контрасти и ясно да ги различава, трябва да наблюдава природните явления, на светлината, цветята, насекомите, пеперудите и др. Всички цветове в природата образуват различни контрасти.
НЮАНСИТЕ са различни степени на светло-сила на един и същи цвят във възможните граници от най- светло до най- тъмно, при които се запазва качеството на цвета-топъл или студен.Нюансите се получават, като се разреждат или сгъстяват боите /при акварела/ или като се прибавя към тях бяла и черна боя. Тази промяна на цветовете по светло-сила се нарича нюансиране.
ОТТЕНЪЦИТЕ са качествени изменения на един и същи цвят в по-топло или в по-студено. Възможностите за получаване на различни оттенъци от даден цвят са извънредно големи.
Цвят с определена светло-сила и с определен оттенък се нарича ЦВЕТЕН ТОН. Той е основно изразно средство при цветовото изграждане.Както при музиката в понятието музикален тон се включва неговата височина, сила, тембър и начин на възпроизвеждане, така и в живописта в понятието живописен тон се включва неговата светло-сила, наситеност, оттенък и начин на полагане . Оптическото въздействие на картината зависи до голяма степен от начина, по който ще бъде качеството на цвета-топъл или студен. Нюансите се получават, като се разреждат или сгъстяват боите /при акварела/ или като се прибавя към тях бяла и черна боя. Тази промяна на цветовете по светло-сила се нарича нюансиране.
ОТТЕНЪЦИТЕ са качествени изменения на един и същи цвят в по-топло или в по-студено. Възможностите за получаване на различни оттенъци от даден цвят са извънредно големи.
Цвят с определена светло-сила и с определен оттенък се нарича ЦВЕТЕН ТОН. Той е основно изразно средство при цветовото изграждане.Както при музиката в понятието музикален тон се включва неговата височина, сила, тембър и начин на възпроизвеждане, така и в живописта в понятието живописен тон се включва неговата светло-сила, наситеност, оттенък и начин на полагане .Оптическото въздействие на картината зависи до голяма степен от начина, по който ще бъде положен цветният тон върху основата.
1.3 Боя, цвят, локален тон, колорит, цветна хармония.
Единството на цветовете, осъществено чрез тяхното взаимно влияние /преливане, допълване или контрастиране/, което създава приятно впечатление, се нарича ЦВЕТНА ХАРМОНИЯ. Хармониите на цветовете, определени по най-общи белези: са хармония в топло, хармония в студено
и хармония в контраст. Съществуват определени принципи на хармоничните съчетания на цветовете. Разкриването същността на хармоничното въздействие на цветовете се ръководи от следните показатели:
1. Цветни хармонии съществуват в природата и в живота. Те могат да се получат по изобразителен път чрез съчетания на цветовете, като се търси тяхната закономерна връзка. Възможностите за такива съчетания са неизчерпаеми.
2. Цветните хармонии се определят от един общ, доминиращ принцип на цветово изграждане.
3. Хармоничните цветосъчетания имат свои елементи – количество на цветовете и разпределението им в композицията; ритмуване и равновесие на цветните петна; преобладаващ общ цветен тон.
ЦВЕТНАТА ГАМА е определение за изразяване на цветовия регистър в живописното произведение, съобразно специфичните за него изразни свойства. В нея цветовете се групират според едно или няколко свойства-светло-сила, наситеност, оттенък и хармоничност. Всяка цветна гама има определени цветови граници. В живописта цветната гама е до голяма степен обвързана с колоритния израз на творбата, а нейното предопределяне е в зависимост от индивидуалната чувствителност на художника, от конкретния идеен замисъл, от избраното съдържание и редица други фактори.
ЦВЕТНОТО ПЕТНО е средство, използвано основно за изграждане на формата в живописта/често в съучастие с линията/. Прилага се чрез нанасяне на определени по големина цветни стойности, които маркират или очертават формите на изображенията.
ЦВЕТНАТА ЛИНИЯ в живописта е спомагателно изразно средство. Тя може да бъде “ външна”/очертаваща/ или “контурна” и “вътрешна”, нанесена понякога чрез щриховане. Изразителността на живописната форма се постига чрез използването на цветното петно и цветната линия,които могат да бъдат локални или условни.Изграждането на формата в живописта може да бъде : плоскостно-декоративно или обемно пространствено; обобщено; детайлизирано; насочено; чрез линии; експресивно и др.
Понятието КОЛОРИТ означава цялостната цветова и тонална организация на живописното произведение, съобразно неговото тематично и сюжетно съдържание.Колоритното излъчване в живописното произведение може да притежава различни видове въздействия-“топло”, “студено”,” контрастно”, “наситено” и др.В широк смисъл терминът “колорит” се доближава по значение с понятията ”цвят” и “цветна гама”. Той е едно от най- важните качества на картината, с помощта на което се усилва емоционалното и въздействие.
1.4. Цветотерапия и взаимодействие на цветовете.
Липсата на хармония с природата в днешния урбанизиран свят нарушава цветното равновесие в нас. Това се отразява на настроението, хормоналния баланс, нервно-вегетативно равновесие и в крайна сметка възникват психо-соматични оплаквания. Вие можете да бъдете гневно червени или синьо тъжни. Липсата на оранжево поражда песимизъм и преумора. Цветотерапията се занимава с лечебното въздействие на цветовете, търси нарушения в баланса им дълго преди да са се появили органични заболявания.С помощта на специални въпросници цветотерапевтите откриват кой цвят е недостатъчен и дават ценни съвети как да се набави той. Лечението с цветове произлиза от дълбока древност. Още в древен Египет и орфическото учение в Елада са се прилагали вани с оцветена и ароматизирана вода, изложена на слънчевите лъчи. В Средновековието са се използвали цветни стъкла, филтриращи само нужния цвят. Днес цветотерапевтите препоръчват пиене на енергизирана на слънце вода, цветна жизнена диета, цветно дишане по системата на йогите. Петер Мендел през 1978г. за пръв път прилага сноп цветна светлина върху акупунктурните точки т.нар. колопунктура. Друг способ е облъчване на тялото или части от него с цветна светлина. Дават се също съвети за цветът на облеклото и интериора, което приближава цветотерапията до вътрешния дизайн. Цветна азбука за Вашето здраве Червено –цвят на живота, изгряващото слънце, огъня. Любов и радост, гняв и страст са полярните сили на този цвят. Той дава енергия и жизненост, затопляне. Учестява пулса, кръвното налягане, дишането. Подобрява производството на еритроцити и следователно анемията. Оранжево-цвят на веселието и щастието.Свързан с топлота и добросърдечие, подобрява комуникацията между хората.Има по-мек затоплящ ефект, полезен при преумора. Оранжевото влияе върху половите органи и бъбреците. Изберете оранжево при болки в ставите или ако имате нужда от концентрация. Жълто-контролира жлезите с вътрешна секреция, черния дроб, червата. То символизира слънцето в зенит, непринуденото веселие. Цвят на лявата част на мозъка и интелекта, подхранва мозъчните клетки. Изберете жълто при проблеми с храносмилането и кожата. Зелено-балансиращ цвят. Свързан с концентрацията и запомнянето, удачен за класни стаи и кабинети.Олицетворява хармонията и надеждата. Има ефект на очистване от бактерии и токсини. Стимулира заздравяването на кости и тъкани. Зеленото има успокоителен ефект и носи балансирана енергия. Синьо-забавя възпалителните процеси, смъква температурата. Има леко охлаждащо и запичащо действие. Подпомага преноса на кислород чрез кръвта. При липсата му страдаме от умора от кислороден глад. Синьото носи спокойствие и мир. Може да подтисне спазми на гладката мускулатура, помага при безсъние. Използвайте синьо при възпалено гърло, неспокойствие или безсъние. Индиго/тюркоаз/-пречистващ и стабилизиращ ефект. Засилва имунната система и предпазва от тумори. Успокоява и охлажда. Цвят на дълбочината и интелекта. В Тибетската медицина е бил използван за състояние близо до упойката. Използвайте индиго като по- силно успокоително, при разширени вени, преумора на очите. Лилаво-успокояващ и енергизиращ цвят, без да прегрява като топлите цветове, които може да доведат до раздразнителност. Помага при психично напрежение, мигрена. Цвят на дясното мозъчно полукълбо, интуицията и въображението. Използвайте лилаво при безсъние, съчетано с преумора. Пиене на заредена със слънце “цветна” вода Слънчевата енергия може да се поеме директно не само от растенията, но и от водата. Ако поставим 30 минути на слънце цветна стъклена чаша, в която има вода, тя ще събере светлинната енергия от същия цвят. Пиенето на така заредената със слънчева енергия вода е нужно,за да постигнем цветова хармония и подобрим своето здраве и настроение.
1.5. Практическо приложение на цветовете.
Цветът е частичен фактор в цялостното оформяне на интериори и носи успех само, когато е употребяван в съвкупност с останалите фактори.
Правилното цветооформяне може да засили действието на добрата климатизация или доброто осветление, но то не може да го измести. Едно от най-важните свойства на цветовете и комбинациите е способността им да действат на психиката на децата, като предизвикват у тях различни състояния. Някой от тях възбуждат, други успокояват.
В литературата по цветно оформление на интериора се срещат много често определенията „функционални” и „оптимални” цветове. Функционални се наричат тези цветове, които могат да се използват за постигане на определени въздействия на човешкия организъм : за коригиране на зрителните условия, за субективно подобряване на условията на средата, за предотвратяване на нещастни случаи, за създаване и поддържане на трудовите навици и пр., с други думи цветодинамичното оформление на интериора.”Функционалното” използване на цветовете се гради на свойствата на зрителния анализатор на човека или дори само на части от него. Функцията на даден цвят се предизвиква сама за себе си, а не в нейното взаимодействие с всички останали цветове и фактори на оформлението на интериора на определено помещение. Изследванията на офтамолозите за влиянието на цветовете върху зрението на човека са довели до резултата, че най –малко уморителни са зелените цветове.
а/ фактори при оформяне на интериора;
Оформлението на всеки интериор в детско или училищно заведение трябва да се изработва като комплексен проект от специалисти със сериозни предварителни проучвания,определяне на факторите, цветната култура на обитателите, възрастта и едва след това да се избират необходимите цветове според задачите, които им се поставят в проекта.
б/ възпитателни въздействия на цветовете;
Възпитателното въздействие на цветовете се изразява в способността им да създават у децата различни навици. Създаването на защитни навици в обществена среда е част от мероприятията за безопасност на движението и безопасност в околната среда. В това отношение цветовете се използват за съответна информация, сигнализация, периодично въздействие, което довежда до автоматизиране на съответните действия на децата.
в/ цветни кодове и означението им.
Както в много страни , така и в България през 1956 г. с разпореждане на Министерството на леката промишленост е утвърдено предписание за оцветяване на предмети и съоръжения с оглед техническа безопасност. Тези норми са дадени в следните шест цвята: жълто/ при опасност/, синьо/ за спазване на предпазни мерки/, червено/пожароопасни места/, оранж/предпазители на машини и съоръжения/, бяло/проходи за преминаване/, зелено/пунктове за първа мед.помощ/.
Включването на цветната сигнализация в системата мерки за охрана труда е дало значително намаление на злополуките у нас и в чужбина.
г/ цветна перспектива.
При наблюдаването на един пейзаж се забелязва, че предметите, намиращи се по-близо до окото, притежават по-остри и ясни очертания, и обратно – близките цветове са по-ярки и интензивни, а далечните избледняват и променят цвета си в сивосинкаво или сивокафяво. Този закон на цветната перспектива важи с пълна сила и при цветното изграждане на интериорите/занимални, спални и др.помещения/ в детските заведения. Елементите, играчките и останалите пособия, разположени в средната част на занималнята, трябва да се отличават по-силно цветово, по интензивно от останалите предмети в стаята.Столчетата, масичките, облеклото играчките и др. дидактически пособия трябва да доминират по цвят пред стените,секциите. При изграждане на цветната перспектива трябва да се използват отдалечаващите и приближаващите свойства на цветовете в правилно яркостно съотношение.