Arcodica Port

Основи на фотографията

Преведена буквално от гръцки думата „фотография” означава „рисуване със светлина”. Светлината действително е едно от най-важните неща във фотографията. Отразената от обекта светлина създава образ. Докато затворът на фотоапарата е отворен, светлината преминава през обектива и осветява светлочувствителните частици във филма. След това филмът се обработва с химикали, за да се получи негатив. Когато негативът се прожектира върху лист светлочувствителна хартия, се получава изображение и се създава черно – бяло или цветно копие. Освен познаването на този процес , един начинаещ фотограф трябва да разбира и контролира още много фактори.

НАЧАЛЕН КУРС ПО ФОТОГРАФИЯ

СВЕТЛИНА И ЕКСПОЗИЦИЯ

Количеството светлина , което пада върху даден обект, се променя в зависимост от това колко е часът , какво е времето, както и от някой други фактори..С подходящото количество светлина ще получиш ясно цялостно изображение и всеки тон на обекта, от бяло до черно ще бъде пресъздаден точно, както е бил видян от окото ти. Експозицията зависи от осветеността на сниманата сцена – колко светлина преминава през обектива и за колкио дълго. Следните фактори са определящи:

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ НА ФИЛМА

Числото ISO (съкр.от англ. International Standart Organization или Международна организация по стандартизация-б.пр.) отбелязва светлочувствителността на филма. Колкото по-голямо е числото, толкова по-чувствителен е филмът. Филм ISO 1600 например има нужда от много малко светлина, за да бъде направена правилна експозиция, докато филм ISO 25 изисква 64 пъти повече.

БЛЕНДА

Блендата представлява големината на отвора в диафрагмения механизъм на обектива. Колкото по-широка е избраната бленда , толкова повече светлина ще попадне върху филма във всеки един момент. Размерът на блендата на почти всеки фотоапарат, с изключение на най-простите, може да се променя. За обозначение на размера се използват поредица от f / числа. Те са отбелязани върху пръстена на обектива.. Тези настройки са подредени в серия от най-голямата към най-малката. Най-разпространените са: f/1.4,f/1.2,f/2.8,f/4,f/5.6,f/8,f/11,f/16 и f/22. Ако отвориш с една f –позиция – например от f/8 на f/5.6 – отворът на диафрагмата става два пъти по-голям и позволява през него да премине двойно повече светлина .

СКОРОСТ НА ЗАТВОРА

Скоростта на затвора определя времето , за което пердето във фотоапарата остава отворено. Скоростта също може да бъде нагласявана. Или я избираш сам, или оставяш фотоапарата да го направи на автоматичен режим. Колкото по-бавна е скоростта ,толкова повече светлина ще достигне до филма, независимо от размера на блендата. Скоростите са обозначени в секунди и части от секундата върху скалата на фотоапарата. Най-често срещаните скорости от бавна към бърза са следните: 1 секунда, 1/2, 1/4, 1/8, 1/15, 1/30, 1/60, 1/125, 1/250, 1/500 и 1/1000 от секундата. Също както при блендата , смяната на една позиция удвоява или намалява наполовина експозицията.

КОМБИНАЦИЯ ОТ РАЗМЕР НА БЛЕНДАТА И ВРЕМЕ

Колкото по-голяма е избраната бленда , толкова по-кратко е времето , или иначе казано, толкова по-бърза е скоростта на затвора, за да се експонира правилно филмът. При всяка от многото различни , но еквивалентни комбинации между бленда и скорост се получава една и съща експозиция.

СВЕТЛОМЕР

Всички съвременни фотоапарати имат вграден светломер, който дава указания за нужното количество светлина в дадена ситуация. Системата измерва яркостта на кадъра и посочва дали настрйките, които си направил, ще доведат до правилна експозиция.

Стандартни режими на работа на фотоапарати

Повечето съвременни фотоапарати предлагат поне две възможности за настройка, осигуряващи добра експозиция. Важно е да се разбере разликата.

РЪЧЕН РЕЖИМ

При избиране на ръчен режим, светломерът показва стойностите на експозицията, но ти избираш дали да се съобразиш с тях, или не. Променящ блендата и скоростта чрез две различни настройки, докато не получиш сигнал за точна експозиция.

ПОЛУАВТОМАТИЧЕН РЕЖИМ

При този режим се настройва само един от факторите – обикновено блендата. Фотоапаратът автоматично се настрйва на подходяша скорост за точна експозиция. Полуавтоматичният режим на работа е по-бърз от ръчния.

ПРОГРАМЕН РЕЖИМ

Днешните високоавтоматични фотоапарати предлагат напълно автоматичен режим на работа, обикновено обозначен с буквата ”Р”, което означава програмирана експозиция. Когато е избрана тази опция, компютърът на фотоапаратът избира както блендата, така и скоростта за правилната експозиция.

ПРОГРАМНИ НАСТОЙКИ

Някой високоавтоматични фотоапарати имат и допълнителни възможности. Най-разпространена е смяната на програма. Завърташ копче и апаратът сменя различните комбинации от скорост и бленда, докато стигнеш до комбинация, която ти се струва най-подходяща.

ПРОГРАМИ ЗА СПЕЦИФИЧНИ ОБЕКТИ

Много високотехнологични фотоапарати имат програми, създадени за определени типове обекти – пейзажи, спортни събития, портрети и т.н.

ДВИЖЕНИЕ И СКОРОСТ НА ЗАТВОРА

Скоростта на затвора определя начина, по който движението ще бъде пресъздадено върху филма. Има две основни възможности – да замразиш обекта или да позволиш на лекото размазване на образа да създаде чувство за движение. Скоростта, която е нужна за да спре движението, зависи от редица фактори. При движещ се обект се получават по-добри резултати като следваш плавно напредването на обекта и след задействането на затвора продължаваш да го следиш. При по-дълги скорости на затвора, разклащането може да създаде проблем, затова използвай еднокрак статив.

ДЪЛБОЧИНА НА РЯЗКОСТ И БЛЕНДА

Всички сме виждали снимки, в които всичко в кадъра е предадено остро – обектът, фонът, предният план. Други обаче фотографът постига обаче точно обратният ефект. Само обектът е остър, а всичко около него е разфокусирано – цветовете са леко размити. Единият начин да създадеш подобни различни обекти е да променяш така наречената дълбочина на рязкост.

ТЕХНИЧЕСКАТА ДИЛЕМА

Когато избереш по-бърза скорост на затвора, за да замразиш движението, светломерът на фотоапарата ти препоръчва по-широка бленда. Така ще получиш по-плитка дълбочина на рязкост и важни елементи от сцената вероятно няма да излязат на показ.

ДЪЛБОЧИНА НА РЯЗКОСТ

Дълбочината на рязкост е зоната на приемливо остър фокус в снимката. В действителност само обектът, върху който си фокусирал – и всичко останало, което е на същото разстояние от фотоапарата ще бъде с кристален фокус. Степента на дълбочината на рязкост се контрулира от следните фактори:

  • ФОКУСНО РАЗСТОЯНИЕ НА ОБЕКТИВА
  • РАЗСТОЯНИЕ ДО ОБЕКТА
  • ФОКУСИРАНАТА ТОЧКА
  • БЛЕНДА

ПРОВЕРИ ДЪЛБОЧИНАТА НА РЯЗКОСТ

Някой фотоапарати имат механизъм, наречен „предварителен преглед на дълбочината на рязкост”, който позволява да прецениш визуално обхвата на остър фокус при дадена бленда. Можеш да гледаш сцената при няколко различни бленди и да снимаш при тази, която е с най-подходяща дълбочина на рязкост. Има и други начини по който можеш да прецениш.Те са :

  • ТАБЛИЦИ НА ПРИЗВОДИТЕЛЯ Можеш да ги намериш във фотографските списания и книги за фотография.
  • ОБОЗНАЧЕНИЯ ПО ОБЕКТИВА Някой обективи имат скала до пръстена на блендата за изчисляване на дълбочината на рязкост при всяка бленда, но се среща все по-рядко.
  • ХИПЕРФОКАЛНИ ТАБЛИЦИ В тях се изреждат няколко дължини на обективи и се показва оптималното разстояние за фокусиране.

СКОРОСТ ИЛИ БЛЕНДА

Каква бленда или скорост да се избере зависи от два фактора – единият е технически, а другият творчески.

ИЗБЯГВАЙ РАЗМАЗАНИ СНИМКИ

Едни от най-честите причини за несполучливи снимки е липсата на острота и грешки при фокусирането. За да имаш по-голям шанс следвай правилните техники за държане и позициониране на фотоапарата.За по-голяма стабилност, винаги когато е възможно се подпирай на нещо твърдо.Можеш да използваш и триножник или еднокрак статив.

Същност на цифровата фотография

С напредъка на електрониката и компютърните технологии все по-голяма част от добре познатите ни устройства се преработват в електронни аналози. Основните причини за това са по-доброто качество и по-високата скорост на пренос на информацията, която осигуряват цифровите устройства.

Фотографията е един от безспорните победители в цифровата революция и придобива по – стъбилни позиции, както на рекламния, така и на потребителския пазар. На пръв поглед може да излежда объркваща за непросветените, тъй като освен фотоапарати се ползват още компютри, софтуер за обработка на изображенията, принтери, скенери и още куп периферни устройства и допълнителни приспособления. Тя обаче е сравнително ясен и прост процес. Необходимо е да се направи снимка не с обикновен , а сцифров фотоапарат, после изображението може да се подобри или редактира в компютър и накрая да се отпечати на принтер.

Цифрови фотоапарати

Отправна точка за всеки, който е решил да се занимава с цифрова фотография ,е фотоапаратът. Все повече марки и модели се предлагат както на пазара за фотографска, така и на компютърна техника. Изборът става все по-богат, а качеството –все по-добро.

ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ТРАДИЦИЯТА

Много неща при цифровите фотоапарати са същите като при обикновените. За да покажем , че има приемственост ще разгледаме приликите между филмовите и цифровите фотоапарати. Всички те имат обективи, визьори, които ти помагат да се състредоточиш върху обекта и да композираш, затвори, скорости и бленди, механизми за фокусиране и нещо, което съхранява образите. Разликата се състои в LSD панелът, който позволява фотоапаратът да се настрои към цветната темперетура.

СЕНЗОРИ И МЕГАПИКСЕЛИ

Всички цифрови фотоапарати уловят образа чрез светлочувствителни сензори. Сензорът представлява електронен чип, разположен зад обектива. Когато фотоапаратът е включен, сензорът реагира на светлината и въздейства на потока от електричество, койото протича през него, в зависимост от количеството светлина, попаднала върху повърхността му. Електрическите схеми на фотоапарата следват измененията в мощността и ги разпределят към определени точки на чипа. След това данните се преобразуват в снимка. Има два основни вида светлочувствителни сензори: CCD ( включено към електрическото натоварване устройство ) и CMOS ( допълващ се металноокисен полупроводник ). СХЕМА За производителите на фотоапарати всеки от тях има своите добри страни. CCD чиповете по-лесно се изработват с постоянни параметри и до скоро имаха преднина в качеството. При CMOS сензорите производсвения процес е по-евтин, а чиповете им консумират по-малко мощност. С усъвършенстването на сензорните технологии тези разлики все повече се стопяват. Дори да имат един и същ сензор, два различни фотоапарата обикновено дават различни резултати. Това се дължи най-вече на технологичните схеми вътре в апарата. Има две неща, които трябва да отбележим за светлочувствителните сензори, тъй като те са от голямо значение за фотографията, мегапикселите и технологичната схема на фотоапарата. Грешно е да се смята че броят на мегапикселите е най-важният индикатор за качеството на образа. Всъщност той има отношение към това, колко голям образ може да бъде отпечатан. Всеки светлочувствителен сензор е изграден от миниатюрни отделни сензори, наречени пиксели, и всеки пиксел е способен да улавя информация за яркостта и цвета на светлината, която попада върху него. При по-голям брой пиксели печелиш две неща: възможност да улавяш по-дербни детайли и способност да регистрираш по-главно тоновете. В по-евтините фотопарати с по-малки сензори по правило са вградени по-прости схеми. По-скъпите с повече пиксели най-често имат вградени повече мощности за обработване. Обикновено резултатът е по-хубави цветове и по-малко шум от сензура. Сензурният шум представлява слчайни данни, които са подадени от чипа по редица причини и накрая се виждат на снимката като зърно.

БЕЗЦЕННИЯТ LCD ПАНЕЛ

Почти всички цифрови фотопарати имат малки LCD панели ( екран от течни кристали ). Екранът ти позволява да видиш композицията си, експозицията и осветлението. Преглеждането и редактирането на снимки в движение дава много свобода на фотографа. Някои LCD панели се въртят навън, нагоре и надолу, така че да разглеждаш образа от много ъгли. Този вид панели се нарича подвижни.

Техника на снимане

Зърнест ефект

Освен апертурата и скоростта на затвора за количеството светлина за конкретна снимка има още една функция – тя се нарича настройка по ISO или скорост на филма в стандартната фотография. Стандартната скорост на филма е 100 или 200 при ясно време. Цифровите фотоапарати разполагат с еквивалентни на ISO настройки, обикновенно в обхвата между 100 и 1600. Скоростта по ISO определя колко бързо се улавя светлината от сензора за една конкретна снимка. Ако еквивалентната на ISO настройка е 100 или 200, това означава, че сензорът е по-малко чувствителен към светлината и следователно може да заснеме изображение при по ярка светлина.Пo-висока стойност по ISO означава, че сензорът е по-чувствителен и може да направи снимка при по-слаба осветеност. Една от възможностите за използване на ISO настройката е създаване на “зърнест ефект”. Това се полъчава при задаване на висока стойност 800 или 1600, която води до “шум” в изображението – петнист ефект, който се създава от произволно разположени пиксели в изображението.

Баланс на бялото

Различните източници на светлина имат различна температура на цветовете. Цвят от слънчева светлина, отразен върху бял лист хартия изглебда различно от цвят, отразен върху същия лист бяла хартия от луминисцентна лампа например. Фотоапаратите трябва да компенсират промените чрез функцията “баланс на бялото”, за да изглеждат обектите с един и същ цвят, независимо от източника на светлина. Цифровите фотоапарати имат подразбираща се настройка за измерване на баланса на бялото в изображение. Настройката преценява типа светлина и след това настройва баланса по подходящ начин. Все пак проблеми има при изкуствената светлина, където понякога се налагат ръчни настройки. Вземат се предвид условията при сянка, слънчева светлина,облачност, флуоресцентна светлина, светлина от стандартна крушка и при употреба на светкавица. При всички за качествени снимки е добре да експериментирате с баланса на бялото. Възможно е да задете предварително баланса за определени обстоятелства. Избирате опция за баланса на бялото при определени обстоятелства, след което поставете парче бял картон в точката, която ще снимате, изберете опция за ръчно записване на баланса и направете снимка с картона в средата и. След това фотоапаратът ще изчисли нужния баланс за тези условия на осветеност и ще настрои осветеността на окончателното изображение правилно. Най-правилно впечатление от ефекта на бялото в изображението ще получите при разглежднето му на компютър.

Дълбочина на фокус

Дълбочината на фокус показва доколко изобржението е на фкус- тоест каква част от изобржението е на фокус.Голямата дълбочина на фокус означава, че голяма част от изображението е на фокус. Дълбочината на конкретното изображение се определя от използваното фокусно разстояние на лещата ,разстоянието между фотографа, гавния обект и фона и използваната апертура. Изборът на дълбочина на рязкост зависи от това, какво искате да постигнете с изображението: главен обект и дълбочина на фона на фокус или главен обект и замъглен фон с цел изпъкване на обекта. По правило при пейзажните снимки се използа по-голяма дълбочина на фокус(малка апертура-голямо fчисло) за да остане всичко на фокус. При снимките на единични обекти изглеждат по добре с малка дълбочина на фокус (широка апертура-малко fчисло). Най-добрият начин да контролирате дълбочината на рязкост е да настроите фатаапарата си на режимс приоритет на апертурата. След като изберете апертурата фотоапарата сам ще избере подходяща скорост на затвора за се експонира снимката правилно. Голямата апертура води до по-бърза скорост на затвора и обратното. Колкото по-малко е f числото толкова по голяма е апертурата. За изображение,при което дълбочината на фокус не е от особена важност се избира междинна апертура(f8 или f11), за да се осигури по-добра наситеност на изображението.

Групови снимки

Има различни варианти на разполагане на хората в една групова снимка. Разположението на хората зависи както от техния брой, така и от мястото , на което ще се направи снимката. Можете да разположите хората в една редица, но това не винаги е добре при наличието на повече хора или при по-малко пространство. Друг вариант е да раздвижите снимката, като позиционирате хората по различен начин: седнали,прави или полегнали. Друг важен момент при правенето на групови снимки е да си дадете достатъчно време за подготовка за заснемане както на себе си, така и на групата, която ще снимате. Трябва да се постараете всички да изглеждат добре и да гледат в правилната посока. За да се избере най-сполучливия вариант на снимка винаги правете по няколко снимки.

Запълване на кадъра

При портретни снимки особено важно да запълните кадъра максимално с лицето на обекта. Това подсилва въздействието на снимката, зашото се вижда детайлно всяка черта от лицето. Такива снимки се използват главно при политиците, защото създават усещането за контрол. За заснемането на такива снимки важно е използването на вариолеща с голямо увеличение. За по-голям ефект при този вид снимки можете да заснемете обекта от позиция под линията на очите. Така чертите на лицето са ясно изразени.

Снимки на закрито

Светлината е от особенно значение за направата на една снимка. Това най-добре се вижда при направата на снимки в закрити помещения. В повечето случаи фотографите използват светкавица, но това не винаги е възможно. Например, когато закритото пространство е обширно и светкавицата не може да обхване всички обекти. В такива случаи е добре да използвате триножник. Така фотоапарата остава неподвижен и може да използва малка скорост на затвора, което позволява да навлезе достатъчно светлина за една добра снимка. Някои фотоапарати са с по-голям обхват на ISO настройки и това позволява заснемане на закрито без триножник.

Снимки срещу светлината

Обикновенно снимките на открито се правят когато слънцето се намира зад гърба на фотографа. Но понякога снимките срещу светлината изглеждат по различно. При направата на снимки срещу светлината добри резултати се постигат, когато източникът на светлина е частично закрит от обекта на заснемане. При тези снимки контаста на изображението е много голям, тъй като светлината е много силна, затова е добре да се направи замерване на светлината. В коя точка да се измери светлината зависи от това, на какво точно искате да акцентирате на източника на светлина или на обектите за заснемане.

Основни компоненти на фотоапарата

Светлина

Фотографията се състои от светлина, която се отразява от обекта и се запечатва върху повърхността на филма. Подходящата светлина е ключът към сполучливата снимка. В този урок ще се спрем на интензитета на светлината и на количественото й измерване-и двете под съществено значение за правенето на добри от техническа гледна точка изображения. Ще разглледаме светлината във всичките й форми и това, как да я контролираме, променяме, и допълваме. Когато снимаме извън контролираната среда на студиото не трябва да отдаваме всичко в ръцете на природата. Едно от уменията, които отличават истинския фотограф от любителя, е способността му да решава проблемите със светлината. Затова е нужно да се обръща внимание на наличните светлинни условия. Ще разгледаме факторите, с които фотографът трябва да се съобрази.

КАЧЕСТВОТО НА СВЕТЛИНАТА

Светлината може да бъде наречена „мека”, „плоска”, „разсеяна”, „рязка” и т.н. При външната фотография качеството й се определя най-вече от слънцето, облаците, атмосферните условия и обектите, които затъмняват слънцето.

ОСТРА СВЕТЛИНА

Когато светлината идва от малък светлинен източник-светкавица, гола крушка или директно от слънцето-тя клони към остра и насочена. Ефектът е драматичен и с голям контраст. Обектите хвърлят тъмни, остро изрязани сенки, но така могат да бъдат загубени много подробности, защото филмът не може да улови детайлите в двете зони.

МЕКА СВЕТЛИНА

Меката светлина идва от голям, разсеян светлинен източник, тя не е насочена и обгръща обекта от много посоки, както става в облачен ден например. Тя не е контрастна и обектът хвърля слаба сянка, но филма улавя подробностите в целия кадър, а това е много важно при документалните снимки портретите.

ЗАМЪГЛЕНОСТ

Частиците във въздуха действат като филтър, намаляват контраста и притъпяват цветовете до пастелни. Общият изглед е мек, особено при изображение на отдалечени обекти. Ниският контраст намлява остротата и само в предния план цветовете са плътни.

ПРОСПОСОБЛЕНИЯ, ИЗМЕНЯЩИ СВЕТЛИНАТА

ОТРАЖАТЕЛНИ ПЛОСКОСТИ

Когато снимаш портрети или природа в близък план, например цветя или насекоми, ще откриеш че плътните сенки заличават важни подробности. Сгъваемата отражателна плоскост (екран)-бяла, сребърна или златна-може да се използва, за да отрази светлината върху важни части от обекта. Качеството и цветът на светлината ще зависят от размера и цвета на допълнителното устройство, което използваш, също така и от умението да пределиш най-добрата позиция за отражателя.

РАЗСЕЙВАЩИ ПЛОСКОСТИ

При остра светлина между слънцето и обекта се използва разсейващ екран, монтиран върху твърда рамка.

ПРИНАДЛЕЖНОСТИ „НАПРАВИ СИ САМ”

Можеш да си направиш отражател като боядисаш в бяло картон или като го покриеш с тънко фолио, което предварително си намачкал. За разсейване на светлината използавай дебел прозрачен найлон-дори няколко пласта, ако слънцето е прекалено силно.

ПОСОКА НА СВЕТЛИНАТА

Светлината може да попада върху обекта от всяка посока, но общо взето, има четири най-често срещани светлинни ситуации.

ГОРНО ОСВЕТЛЕНИЕ

Когато светлината попада върху обекта отгоре-това създава „плосък” образ, без какъвто и да е триизмерен ефект, видима дълбочина или зрителна привлекателност. Сенките са много къси и изключително тъмни. В снимки на хора това осветление прави очните вдлъбнатини и от брадата може да се получи неприятна сянка.

ПРЕДНО ОСВЕТЛЕНИЕ

Когато слънцето е зад гърба на фотографа, светлината попада фронтално върху обекта. Сенките падат зад обекта и му придават плосък вид. Ако са включени хора, слънцето често свети в очите им, така че те примижават. Топлата светлина мове да даде привлекателен оттенък, но пък има проблем със сянката на фотографа, която трудно може да се изключи от снимката.

СТРАНИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ

Когато светлината попада върху обекта отстрани, създават се контрастни вдлъбнатини, които подчертават контурите. То е подходящо за снимки на неравни олющени дъски на стар хотел, но не е подходящо за хубав портрет. В пейзажите увеличава чувството за дълбочина. Поради високия контраст се губят някои подробности, но като цяло обикновено се получава много приятен резултат.

ЗАДНО ОСВЕТЛЕНИЕ

Светлина, идваща отзад предава обекта върху филма като силует. Светлинният източник може да бъде слънцето, отражения от покрит със сняг хълм или пясъчна дюна и др. В някои случаи обектът може да бъде заобиколен от ореол от светлина. Контрастът е прекалено силен ако не се използва светкавица. Светлината може да попада върху обекта от друг ъгъл, например частично отстрани или частично отпред. Когато ъгълът е нежелан, можеш да снимаш от друга позиция-накарай обекта да се премести или изчакай посоката на светлината да се промени.

ЦВЕТЪТ НА СВЕТЛИНАТА

Цветът на светлината се променя през деня и въпреки че очите ни не забелязват разликата, при снимки с цветен филм, резултатът е доста различен. Пряката слънчева светлина, е близка до бяла или безцветна, особено около средата на деня. Когато слънцето е ниско в небето, светлината клони към жълта или оранжева. Когато обектът е в сянка или пък снимката се прави в облачен ден, светлината е студена или синкава. Цветната температура се измерва по скалата на Келвин. Дневната светлина около обяд, в ясен ден, е около 5500º К, такава е цветната температура и на светлината от електронна светкавица. Светлината при изгрев и залез слънце често е в обхвата между 1000 º К и 3000 º К, докато студената светлина от облачно небе може да бъде от 6000 º К до 8000 º К.

ТОПЛА СВЕТЛИНА

Направи портрет на залез слънце и обектът ще придобие жълто или оранжево излъчване, при което вероятно ефектът ще бъде прекалено топъл. Тези тонове са идеални за пейзажи, а често пъти и за архитектурни снимки.

СТУДЕНА СВЕТЛИНА

Преди изгрев, в силно облачен ден или когато обектът е в сянктата на сграда светлината възпроизвежда доста синьо върху цветния филм. Високо над морското развнище светлината е студена дори и в слънчев ден поради силния си ултравиолетов състав. Такава светлина е подходяща, ако искаш да подчертаеш студа в снежен, облачен ден.

ОПТИМАЛНА СВЕТЛИНА

„Правилната” светлина-от гледна точка на цвят, качество и посока-зависи от същността на обекта. Ключът е в усета към светлината и съзнателното решение кога и от какъв ъгъл е най-добре да се фотографира определен тип обект.

ОВЛАДЯВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА

Осветлението рядко е идеално в момента, в който забележиш интересен обект за снимане.В редица ситуации можеш да регулираш качеството и цвета на светлината, като използваш допълнителни приспособления.

ФИЛТРИ ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТЛИНАТА

Цветни филтри могат да бъдат използвани за промяна на цветната температура. Бледооранжев филтър, използван час след изгрев слънце, може да възстанови част от топлото зарево.Ако правиш пострет около залез и предпочиташ образът да не бъде пресъздаден прекалено топло, с блед син филтър можеш да получиш по-естествен изглед. За най-естествени резултати при външните снимки използвай филтър само за да усилиш цвета на светлината, а не да го промениш напълно.(Таблица).Предлагат се много филтри за специални ефекти. При използването им запомни, че не трябва да се прекалява.

-Поляризационният филтър

Използва се основно за потъмняване на бледосиньо небе, не е цветен и е еднакво полезен при чернобелите и цветни филми. Като спира произволно поляризираната светлина, която отскача от водните капчици и частици във въздуха, той прави небето да изглежда по-богато. Ефектът е най-силен, когато фотоапаратът е насочен под ъгъл от 90 градуса спярмо слънцето. Освен това той намалява или елеминира блясъка върху отразяващи повърхности.

-Кръгов срещу линеен поляризационен филтър

Много съвременни фотоапарати се нуждаят от „кръгов” филтър вместо по-стария „линеен” вид. Терминът „кръгов” се дължи на факта, че филтърът съдържа втори елемент, който кара светлината отноео да трепти по всички оси.

-Градоиран филтър с неутрална плътност

Често се използва в пейзажната фотография. Той е напълно прозрачен до половината и сив в другата половина като границата е размита, за да няма рязка промяна. Позволява да се намали контраста на филма и да улови повече подробности и в двете половини на кадъра.

-Филтри за черно-бял филм

Използват се в черно-бялата фотография за промяна на реакцията на филма към цвета.Това е важно, защото при него всички цветове с еднаква яркост се регистрират като близки тонове до сивото. Таблица 3

Обектив

Обективът създава изображението.Той е съставен от много елементи, направени от оптическо стъкло и вдлъбнати, и изпъкнали-прокетирани да фокусират светлинните лъчи в една точка: филма. За да се възпроизведе образ, който наблюдателят да възприеме като остър, обективът трябва да притежава висока разделителна способност и добър контрст.Той контролира количеството светлина, което ще проникне върху филма.Количеството светлина зависи от размера на блендата в диафрагмения механизъм вътре в цилиндъра на обектива. Избраната точка на максимална острота се контролира от фотографа, който използва пръстена на обектива, за да нагласи фокуса. При 35-милиметровия формат за нормален се смята обектив от 50 до 55 мм. Той предлага зрителен ъгъл от около 45 градуса-приблизително толкова, колкото при окото.Като изключим снимките от много близко разстояние, той създава естествени на вид изображения без изкривяване на перспективата.

ПЕРСПЕКТИВА

Перспективата е ефектът, който прави отдалечените обекти да изглеждат на по-далечно разстояние от близките. Супертелеобективите създават усещането, че близките и далечните обекти се намират много близо един до друг, докато свръхширокоъгълните обективи предизвикват обратния ефект. Перспективата зависи от разстоянието от фотоапарата до обекта. Обикновено използваме дългите обектови за отдалечени обекти, въпреки че те правят разстоянието между обекта и фона да изглежда много скъсено. С широкоъгълен обектов можем да се приближим много близо, за да изпълним кадъра. Това предизвиква „преувеличена” перспектива-обектът на предния план се вижда по-голям, отколкото с невъоражено око, докато по-отдалечените изглеждат така, сякаш се отдръпват в далечината.

ШИРОКОЪГЪЛНИ ОБЕКТИВИ

Всеки обектив с фокосно разстояние по-малко от 50 мм може да бъде наречен широкоъгълен. В това най-общо определение влизат всички обективи от 35 мм до 6 мм , включително и т.нар. „рибешко око”, които обхващат зрителен ъгъл от 180 градуса. Основното преимущество на по-късото фокусно разстояние е, че в кадъра се регистрира повече от дадена сцена.

ШИРОКОЪГЪЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Колкото по-малко е фокусното разстояние, толкова по-ясно изразена ще бъде всяка една от следните характеристики:

  • Широкообхватен поглед
  • Разширена или преувеличена перспектива
  • Изкривени понякога линии
  • Голяма дълбочина на рязкост
  • Обектите в крайщата на кадъра се виждат удължени

ТЕЛЕОБЕКТИВИ

Това са обективите с фокусно разстояние по-голямо от 60 мм и достигащи до 2000 мм. Дългите обективи решават доста проблеми. Те са много полезни, когато искаш да създадеш изпълващи кадъра образи на отдалечени обекти. Като цяло имат следните характеристики и колкото е по-дълго фокусното разстояние, толкова по-изразени са те.

  • По-голям ефект на доближаване
  • Тесен зрителен ъгъл
  • Компресирана перспектива
  • Млака дълбочина на рязкост

ВАРИООБЕКТИВИ

Вариообектовите позволяват на фотографа да променя фокусното разстояние моментално, без да сменя обективите. Можеш да заснемеш голяма група велосипедисти по време на състезание, а в следващия кадър да направиш снимка на един единствен състезател.Технте характеритики са:

  • По голямо тегло и размер
  • По-малка максимална бленда
  • Блендата варира с приближаването,което понякога води до по-ниско качество на оптиката

ОЦЕНКА: Вариообективите си създадоха лоша репутация, тъй като първите модели не оправдаха високите очаквания. Те осигуряват голяма композиционна свобода, плюс възможност за прецизно кадриране, когато не можеш лесно да промениш позицията, от която снимаш. Въпреки че не са съвършени, надминават по продажби обективите с непроменливо фокусно разстояние и тяхната растяща популярност е напълно разбираема.

Филмът

Филмът е важен фактор за създаването на сполучливи фотографии. Често зареждаме филм , без да внимаваме за чувствителността и специфичните му аособености. Тъй като многобройните сцени , които снимаме, се различават ,идеалния за една ситуация филм, може да бъде напълно неподходящ за друга.

Филмът представлява полиестерна или ацетатна основа,покрита с пластове от светлочувствителни кристали и багрилни вещества,наречени емулсия. За да се измери чувствителността му към светлината е създадена системата от числа ISO / International Standards Organization-Международна организация по стандартите /. Въпреки, че прогресията се движи от 6 до 6400 , най-разпространените филми са с чувствителност /скорост/ 25,50,100,200,400,800,1600,3200. Има също така няколко с междинно ISO, по-специално 64, 160 и 1000. Най-важното е да се помни, че щом това число се удвои, филмът е два пъти е по-чувствителен към светлината.

„БАВЕН” СРЕЩУ „БЪРЗ” ФИЛМ

Филм, който не е много чувствителен към светлината, изисква бавни скорости на затвора, за да направи правилно експонирани фотоси. Бавните” филми са най-слабо чувствителни към светлината. Филмите със „средна скорост” 200 са по-чувствителни, а „бързите” с по-високо ISO са най-чувствителни. Бързите скорости на затвора позволяват на фотографа да „замрази” движението на обекта и да намали риска от размазване. Колкото по-чувствителен е филмът, толкова по-ниско е общото качество на образа от гледна точка на резолюция на дребни подробности, острота, забележима на зърненост и ярко цветопредаване. Когато искаш да използваш малка бленда за най-голяма дълбочина на рязкост, скоростта на затвора може да бъде много ниска. При формати по-големи от 35 мм, можеш да получиш големи копия с високо качество дори с по-високо чувствителни филми.Таблица 1

ПО-ГОЛЕМИ И ПО-МАЛКИ ФИЛМОВИ ФОРМАТА

Въпреки че 35-милиметровият формат е най-разпространен, има и също по-големи и по-малки формати. Между двете карйности са средноформатните фотоапарати, които изпозват ролка филма, навит върху макара, вместо в касета.

  • Диапозитивни филми (слайдове) Диапозитивите предлагат великолепен триизмерен ефект при прожектиране, а достъпните малки устройства за наблюдение на диапозитиви ще ти позволят да испиташ удоволствие от въздействието на изтънчения осветен отзад образ. Във формат по-голям от 35 мм, те се наричат слайдове и обикновено не се слагат в пластмасови или картонени рамки, защото не са предназначени за прожекция. Копия от тях могат да се правят направо от позитивния образ, с позитивна хартия за копиране.
  • Диапозитив срещу негатив (Таблица 2)
  • Обработка с „усилване” и „отслабване” Диапозитивните филми могат лесно да бъдата „усилени”. Това означава да бъдат експонирани като филми с по-висока чувствителност. Тази тактика може да бъде полезна, ако докато използваш слабочувствителен филм, изведнъж откриеш, че на небето са се появили тъмни облаци и вече се нуждаеш от по-високи скорости на затвора. Усилването на филм става по следния начин: нагласи фотоапарат за филм ISO 200, когато използваш филм ISO100, и заснеми цялата касета с филм по този начин. Когато оставиш филма в лабораторията, кажи че искаш „една позиция усилване”. Лабораторияата ще удължи времето на проявяване, така че накрая образите да не бъдат недоекспонирани в резултат на твоята грешка. Въпреки че се прави много рядко възможно е диапозитиви и черно-бели филми да бъдат „отслабени” при обработката. Аналогично на усилването поискай в лабораторията „една позиция отслабване”.
  • Черно-бели филми Някои фотографи ценят черно-белите фотокопия. Въпреки че очите ти виждат света в цвят, монохроното изображение позволява на фотографа да придаде импресионалистичен изглед на реалността. Това безцветно представяне на хора, места и събития може да има дълбоко въздействие на наблюдателя. Таблица 3 Малко ателиета могат да проявяват черно-бели филми, тъй като те изискват напълно различна обработка от цветните. Въздействието на монохромният образ зависи в по-значителна степен от други съставни части, като композиция, динамична перспектива, замисъл, строеж и контрасти.

ПРОФЕСИОНАЛНИ СРЕЩУ ЛЮБИТЕЛСКИ ФИЛМИ

Таблица 4

Някои филми са означени като „професионални”. Те се продават от фототърговци и лаборатории, които обслужват професионални фотографи. Някои от тях имат специални приложения, например за портрет. Професионалните филми са по-скъпи от потребителските, предназначени са за постигане на по-добри резултати. Необходимо е да се използват само при специални случай, за да бъдеш абсолютно сигурен в получаването на оптимални резултати.

За да бъдеш удовлетворен от снимките си, вземи под внимание следните съвети:

  • използвай пресен филм с високо качество, който е бил съхраняван при температура под 23 градуси по целзий.
  • избери марка и вид филм, който е добре познат на лабораторията, за предпочитане от вида, който тя продава.
  • обработката на диапозитивен филм е стандартизирана, но някои лаборатории дават много по-добри резултати от други.

В крайна сметка на пазара има около 150 филма – цветни или черно-бели, цветни диапозитивни, за моментални снимки, портретни филми, в разнообразни формати и т.н. Добър източник за допълнителна информация са фотосписанията,които осигуряват сведения от тестовете на нови продукти.

Електронни светкавици и принадлежности

Въпреки че някои фотографи предпочитат да снимат с налична светлина, допълнителната електронна светкавица ти помага да правиш хубави снимки при лоши светлинни условия. Електронната светкавица действа по следния начин: първо слагаш батерии и прикрепяш тялото на светкавицата към фотоапарата чрез металния улеи отгоре върху тялото. В него има точки за електронен контакт, които осигуряват запалването й при отварянето на затвора на фотоапарата. Когато светкавицата е включена, за няколко секунди се натрупва заряд. Върху устройството светва лампичка щом стане готово. По време на правенето на снимката тя светва с много кратка продължителност-от 1/1000 до 1/40 000 от секундата-точно в момента, когато затворът на фотоапарата се отваря, за да експонира кадъра.Селд като експозицията е направена, евентуалната неизползвана енергия се връща в кондензатора чрез тиристор или обратно по веригата, за да удължи живота на батерията и да ускори времето за презареждане. Преди да направиш следващата снимка, изчакай секунда-две за пълно зареждане.

СИНХРОННАТА СКОРОСТ

На фотоапарат трябва да се постави точно определена скорост, за да може блясването на светкавицата да се синхронизира със затвора при отварянето му за експониране на филма. В противен случай част от снимката ще излезе черна. Много малко фотоапарати позволяват на светкавицата да работи с висока скорост на затвора. При тях се използват светкавици, които правят серия проблясвания през цялото експозиционно време.

ВОДЕЩИ ЧИСЛА (GN)

Водещите числа са мярка за осветителната мощност на светкавицата. Производителят посочва водещото число на всяка светкавица, обикновено за филм (ISO) 100. Търси модел с водещо число най-малко 25, освен ако не снимаш главно близки планове. Водещото число не трябва да се смята за твърд индикатор за разстоянието, на което действа ефективно светкавицата, а по-скоро за ориентир за относителната мощност на дадена светкавица.

ОСНОВНИ ВИДОВЕ СВЕТКАВИЦИ

За регулиране на експозицията със светкавица се използват три различни технологии.

-Ръчна светкавица

Това е най-простият вид с мощност, която обикновено не може да се контролира.С тях се работи лесно , но трябва сам да нагласиш първо чувствителността на филма върху устройството и после фокуса върху обекта. Студините системи със светкавици обикновено изискват контактът с фотоапарата да се осъществи чрез кабел, наричан РС кабел.(У нас е по-популярно названието „синхронен кабел”).

-Автоматична светкавица

Тази модерна система се основава на външен сензор върху светкавицата, който разчита отразената светлина и действа автоматично. На скалата на гърба на светкавицата нагласяш разстоянието до обекта и слагаш препоръчителната бленда за режима на светкавицата, който използваш. Когато тя светне, сензорът автоматично „чете” кога е доставено достатъчно количество светлина. Скала на гърба на светкавицата показва минималното и максималното разстояние,което тя обхваща при всяка бленда.

-TTL-светкавица

Благодарение на измерването на светлината от тази светкавица е по-лесно да се постигнат добри резултати. Клетки,намиращи се вътре във фотоапарата,измерват светлината,която достига до филма и компютър регулира продължителността на блясъка на светкавицата,за да даде точна експозиция в ефективния и обхват. Предимството на тези светкавици е ,че експозицията остава точна ,дори ако използваш филтър на обектива. При останалите трябва да се правят изчисления за загубата на светлина. Тя може още да компресира автоматично при насрещна светлина,да предлага режим за намаляване на ефекта „червени очи” и др.

Специални оптики

Освен споменатите вече основни видове обективи съществуват и още няколко вида, както и допълнителни принадлежности, накоито си заслужава да се обърне внимание.сканирано устройство

1.ОГЛЕДАЛНИ ОБЕКТИВИ

Те са по-евтини и с дълго фокусно разстояние, леки и невероятно компактни. Те използват огледала, за да „нагънат пътя на светлината” и това позволява тялото на обектива да стане по-късо. Качеството на образа не е толкова високо, както при стандартните телеобективи, и съществуват изветстни компромиси, в замяна на голямата способност на приближаване. При снимане е препорачително използването на статив, за да се избегне треперенето на фотоапарат и бърз филм, за да се предпази снимката от размазване.

2.ТЕЛЕКОНВЕРТОРИ

Много фотографи на спорт на диви животни жадуват за „бързи” 500 или 600-милиметрови обективи, но малцина могат да оправдаят високата цена. Приемлива алтернатива е доста по-малкият и по-достъпен телеконвертор или удължител. Предлагани като модели 1,4 х и 2 х тези устройства удължават ефективно фокусното разстояние на по-късия обектив и тук е препоръчително използването на триножник, еднокрак статив или бърз филм. Много малко вариообективи дават приемливо качество на образа с телеконвертор, затова те трябва да се използват основно с обективи с единично, непроменливо фокусно разстояние. Дори най-добрият удължител ще намали до известна степен контраста и остротата на образа.

3.МАКРООБЕКТИВИ

Терминът „макро” е свързан с възможността на обектива за фокусиране отблизо. Макрообективите трябва да фокусират, така че да възпроизведът образа поне на половина от естествения размер. Те са проектирани да дават превъзходно качество на образа при изключително близко фокусиране, но могат да бъдат използвани и като висококачествени обективи за обекти на различни разстояния.

4.ОБЕКТИВИ С РЕГУЛИРАНИ НА ПЕРСПЕКТИВАТА

Наречените още „shift” обективи (изместващи се) могат да решат проблема с изкривяването на перспективата. Такова изкривяване се получава, когато наклониш фотоапарат, за да снимаш висок обект в цял ръст от ниска гледна точка. Сближаването на вертикалните линии прави обекта да изглежда така сякаш пада назад. Обективите с регулиране на перспективата са снабдени с механизъм, който измества само оптиката,а не фотоапарата.Те обаче са много скъпи и са предназаначени за професионална архитектурна фотография.

5.ОБЕКТИВИ „РИБЕШКО ОКО”

Това са свръхширокоъгълни обективи с 180 градусов зрителен ъгъл. Предлагат се с фокусно разстояние от 6 мм до 16 мм. Дават забележима деформация-линиите в изображението се изкривяват или извиват навън. Има два различни вида. Кръгообразният обектив прави отчетливо кръгла картина в цвнтъра на филмови кадър. Диагоналният или тип „пълен кадър” модел създава по-обикновен, правоъгълен образ. Тези обективи създават необикновени ефекти, но в повечето случай намират ограничена употреба във фотографията. Обективът „рибешко око” е подходящ за снимане в много тесни пространства.таблица

Фотолаборатория

Регулиране на общата експозиция

НИВА И ХИСТОГРАМА

Най-добрият начин да регулираш яркостта и контраста е да използваш нивата и свързаните с тях хистограми. Този механизъм ти позволява да нагласяваш поотделно светлите части, средните тонове и тъмните сенки. Нивата се отварят заедно с графика и за съжаление плашат много фотографи. Първо трябеа да знаеш поне малко за хистограмата. Тя подрежда пикселите по равнище на яркост-черното вляво, а бялото вдясно. За да изглеждат добре, повечето снимки се нуждаят от диапазаон на тоновете, който започва от черното и свършва в бялото. Ако има празнина например в лявата страна на хистограмата, това означава че в снимката не достигат чрните тонове. За целта трябва да придвижиш черния плазгач отляво надясно, докато той застане в началото на кривата. Аналогично придвижи средния плъзгач наляво или надясно, докато постигнеш точната яркост.

КРИВИ

Настройката, наречена криви дава много ценни възможности за регулиране, ако отделиш време да ги изучиш. Кривите ти позволяват да регулираш яркостта и контраста с по-голяма гъвкавост, отколкото с нивата. Настройката обаче се представя в доста по-несвойствен вид и начин на управление- диагонална линия, която минава през нещо, подобно на милиметрова хартия. Ако хванеш линията с мишката, можеш да я предвижиш нагоре и надолу, което ще изкриви и ще промени тоновете на изображението. Придвижването на линията нагоре ще направи образа по-светъл, а надолу по-тъмен. За да ограничиш регулирането само върху определени части от тона, можеш да сложиш неподвижни точки върху линията. Така, когато я движиш в някаква точка останалите остават неподвижни. Когато кривата става по-стръмна, контрастът се увличава и обратното, когато става по полегата, контрастът намалява.

Прехвърляне на цифрови изображения

Цифровите фотоапарати имат някакво средство за прехвърляне на снимките в компютъра. Това обикновено е някакъв кабел, но някой са снабдени с инфрачервени и други безжични технологии. Пряката връзка обаче не винаги е най-добрия начин фотографите да сложат снимките на твърдия диск на компютъра. Много хора смятат, че устройството ”четец на карти” е много по-удобно.

Когато използваш фотоапарата си за прехвърляне на образи, просто включваш точния кабел към съответния вход на компютъра и към правилното място на фотоапарата. USB връзките са много разпространени и доста удобни за употреба.

В зависимост от фотоапарата и неговия софтуер можеш да намериш програма за прехвърляне на снимки на твърдия диск. До този момент нищо не се случва на твоите файлове с цифрови образи,освен че се копират от едно място на друго. Все пак обърни внимание къде точно ги записваш.

По-бърз и по-прост начин за прехвърляне на образи е т.нар. ”четец на карти” – малко самостоятелно устройство , което включваш в компютъра. То има жлеб за пъхане на запаметяваща карта на фотоапарата. Някои устройства са предназначени само за един вид запаметяващи карти , а други могат да четат всички видове. Възможно е да се наложи да инсталираш драйвър за четеца. Той е удобен за употреба и много евтин.

Друга разновидност се използва при прехвърлянето на снимки на преносим компютър и на т.нар. PDA ( съкр.от Personal Digital Assistant, или „личен цифров помощник”- портативно устройство с по-ограничени възможности от преносимия компютър –б.пр.). И двете са удобни за съхранение и преглед на снимки. Някой от тях имат гнездо за запаметяващи карти. Прехвърлянето на снимки през тях е много бързо.

Повечето преносими компютри имат гнезда и за т.нар. РС карти, които се използват за всичко-от безжични модеми до допълнителна памет. Има адаптери за запаметяваща карта , които се слагат в гнездата за РС картите. Ако включиш такъв адаптер ще забележиш, че прехвърлянето на снимки върви светкавично бързо.

Черно-бяла фотография

Черно-бялата фотография се различава от цветната в два главни аспекта-естетически и майсторски. Ние виждаме света в цвят, така че нюансите на сивото, които създават монохромния образ, дават по-апстрактен изглед на реалността. Черно-бялото изображение предлага по-голяма свобода в творческото копиране на снимки, като позволява на фотографа да контролира важни страни при правенето на окончателното фотокопие като: контраст, тонален обхват, яснота на образа и още много други.

ЛАБОРАТОРНА ОБРАБОТКА НА ФИЛМА

Някои черно-бели филми са наречени „хромогенични”, което означава че използват технологията на цветния филм. Всяка фотолаборатория може да обработва хромогенични филми. Традиционните черно-бели филми е по-лесно да ги обработваш сам. Можеш да използваш най-подходящия за филма проявител, вместо някой разтвор за широка употреба. При наличието на съответните умения можеш да увеличаваш или намаляваш действителната чувствителност на филма, да управляваш контраста, остротата, зърното и да получаваш негативи, които ще бъдат по-лесни за копиране.

Трябва да извадиш ролката с 35 мм филм от касетата и да го навиеш в специална макара на дозата за проявяване на филми в пълна тъмнина. Щом филмът е зареден, дозата е затворена и светлонепроницаемият капак е на мястото си, можеш да запалиш отново лампата. Следвай инструкциите на производителя за раздвижване на филма в дозата при проявяването и за времето за проявяване. Те зависят от точната температура на разтвора, която се мери с прецизен термометър, предназначен за работа във фотолаборатория. Проявителят превръща експонираните кристали сребърен халогенид, които се съдържат във филмовата емулсия, в сребро. Среброто спира светлината, като създава негативния образ, който виждаш, докато гледаш проявения филм. След проявяване махни предпазващия от светлина капак на дозата и излей проявяващия разтвор. Следващата стъпка е да спреш химическата активност на проявителя, останал върху филма, като използваш киселина „ стоп баня” ,която неутрализира алкалния проявител. Следващата стъпка е фиксираща баня, която отстранява непроявеното сребро от филма. След тази стъпка филмът се измива, като се използва вода с приблизително същата температура като на химикалите. Така филмът се предпазва от повреди. Накрая остави филмът да кисне 30 секунди в омекотяващ агент. Целта е да се даде възможност да изсъхне ,без да останат петна от водата.

Щом филмът изсъхне напълно, избери един негатив и го сложи в рамката на увеличителя, който прожектира образа върху светлочувствителна хартия. Експонирай хартията за необходимотот време, прояви я, изплакни я в стоп-баня и я фиксирай в химикалите във фотографските ванички, накрая измиий и изсуши копието.

ТЕХНИКА ЗА ФОТОЛАБОРАТОРИИ

Схема 1

Тъй като експонираният филм и фотохартията са чувствителни към околната светлина, нуждаеш се поне от временна фотолаборатория, тоест стая, която може да бъде затъмнена. Ще са ти необходими поне два електрически контакта. Тъй като ще работиш с химикали, важно е работното пространство да е добре проветриво. Раздели тъмната стая на две части – суха страна за използване на увеличителя и мокра страна с мивка – за проявяване и миене.

-Увеличителят

Сърцето на фотолабораторията, увеличителят, свети пряко през негатива, като прожектира увеличения образ върху светлочувствителна хартия, за да създаде позитивен образ. Главата на увеличителя е съставена от следните части: лампа, прорез, през който минават негативите, които са разположени в специално носещо устройство (касета), обектив, монтиран във фокусиращ механизъм и чекмедже за филтри или вградени филтри в модул с регулируем механизъм за управление. За монохромно копиране се използват два вида увеличители. Най-широко разпространеният е кондензорният увеличител. Той прожектира неразсеяна светлина, като прави копия с висок контраст и отчетливост в дребните детайли. Недостатъкът му е, че подчертава всяка драскотина на негатива. По-малко разпространен е дифузният увеличител. Той разсейва прожектираната светлина, от което следва, че дребните детайли и драскотини не се появяват толкова остро.

-Филтри за увеличителя

Увеличители с вграден модул за филтри за черно-бяло копиране ти позволяват да набереш равнището на филтрация, необходимо за постигането на желаната степен на контраста. С друг вид увеличители трябва да си купиш ацетатни филтри, направени за употреба с фотохартии с променлив контраст.

-Копирна (фото) хартия

Повечето фотографи днес използват фотохартия RC. Инициалите означават, че фотохартията има полиетиленов слой. Все още се предлага и фотохартия без такова покритие. Предлаганите повърхности са: гланцово, разтероподобно, перлено и полуматово.

ДРУГИ ПРИНАДЛЕЖНОСТИ ЗА ФОТОЛАБОРАТОРИЯ

  • Копирна рамка, която държи здраво листа фотохартия върху основата на увеличителя.
  • Три фотографски вани за химикали с размер 30х40 см.
  • Съд за миене на копията
  • Три фотографски щипки с меки гумени върхове за пипане на фотокопията
  • Часовник за точно определяне на експозицията на фотокопията
  • Точен термометър, предназначен за работа в тъмна стая
  • Набор от малки, средни и големи рзграфени съдове за измерване и смесване на химикали

За цифровата Фотолаборатория

  • Ще чуеш много за това, какво е нужно и какво не по отношение на мощността на компютъра за цифровата фотолаборатория. Повечето информация е вярна , но може да се подведе, защото почти всеки добър съвременен компютър може да се използва за фотографски цели. Има обаче някои важни особености , които могат да улуснят работата ти с него.
  • Оперативната памет, или RAM , е номер едно сред характеристиките , които са нужни за обработване на образи. Това е активаната памет, която компютърът използва, когато работи върху нещо. Абсолютният минимум , който ти е нужен, е 128 МВ, но по-добре е да имаш 256 МВ и повече. Трябва ти също и софтуер за обработка на изображения, както и някои допълнения и програми за преглед. Програмите за обработка на на изображения дават възможност за преглед, но те не могат да заменят мощността и удобството на самостоятелната програма. Допълнителните програми са специализиран софтуер и работят врамките на друга,по-голяма програма.
  • Предлагат се много видове програми за обработка на изображения. Adobe Photoshop е една от основните за работа със снимки, но не е непременно най-подходящата за всеки фотограф. Тя има много функции,които са полезни ако имаш нужда от тях. Ето някои от най-добрите програми за обработка на изображения: Adobe Photoshop е великолепна програма, която прави всичко. Но с множеството си функции тя може да се окаже объркваща и трудна за изучаване.
  • Adobe Photoshop Elements ползва много от основните елементи на Photoshop . Интерфейсът и е малко по-достъпен и ориентиран към фотографи – има повече помощни програми, които улесняват употребата й.
  • Jasc Paint Shop Pro е вероятно програмата с най-пълни възможности за цената си. Тя е с най-добър обхват на функции за регулиране, но интерфейсът и е по-маняшки. Какво и къде да стои на екрана се наглася изцяло по желание на потребителя Ulead Photolmpact има специална палитра фотографски ефекти, както и основните функции за регулиране. В добавка тя еснабдена с някои от най-добрите специални ефекти и ефекти за работа с текст, които не изискват много допулнителни програми. .
  • Мониторът на твоя компютър е изключително важен да получиш най-добрите резултати от фотографиите си. Евтините LCD монитори не са много добри, защото с тях не може да се работи, когато екранът се гледа под различен ъгъл, а и контрастните им екрани не показват всички подробности в образа. За снимките ти е необходим голям твърд диск. Трябва ти оптическо дисково устройство за запис на изображенията на диск.

Регулиране на цвета

НЮАНС/НАСИТЕНОСТ

Цветът е много важна част от фотографията днес. Можеш да го регулираш значително в изображението, като се тръгне от дребни корекции в нюанса и се стигне в промяна на цвета в нечия риза например. Можеш бързо да ги корегираш чрез инструмента за управление нюанс/наситеност. Има го в повечето програми за обработка на изображението. Често е допълнен и с механизъм за регулиране на осветеността, но той би трябвало да се използва умерено. Ако в снимката ти по начало има твърде много цвят, трябва да намалиш осветителността с няколко пункта. Ако снимкатата ти има цветово изкривяване, можеш да направиш общо изменение на нюанса, но главната употреба на този механизъм заа регулиране е за поправка и нагласяне на определени цветове. Обикновено има контролен избор на цвят, който отваря комплект от определени цветове, щом щракнеш върху стрелкичка или бутон за отваряне. Избери цвят, близък до този, върху който искаш да въздействаш. Сега, като движиш плазгачите, действието се ограничава главно върху избрания цвят.

БАЛАНС НА ЦВЕТА

Много неща могат да предизвикат цветови искривявания в снимката: осветление, отразен цвят от съседни сгради, флуоресцентна светлина и др. Когато тези цветове дразнят, се налага да ги отстраниш или да ги смекчиш. Средството, с което това може да се постигне е настройката баланс на цвета. Този механизъм има три подвижни скали: циан към червено, зелено към магента и жълто към синьо. При всяка скала, щом придвижиш плъзгача към единия цвят, той става по-силен, а срещуположният намалява. Бърз и лесен начин да „затоплиш” която и да е снимка е да използваш управлението за средни тонове на баланса на цвета, за да добавиш няколко пункта червено и няколко жълто. Разновидности (цветови вариации) е друг инструмент за цвета. В случая работиш със същите цветове като при баланса на цвета, но вместо плъзгачи за регулиране имаш малки снимки на екрана, върху които щракаш с мишката. Задавай ниски стойности, иначе ще получиш неуправляемо изменение. Този инструмент е по-малко точен, но е много нагледен.

Скенер

Дори да снимаш на филм, пак можеш да се присъединиш към цифровата революция. Има само една стъпка , която трябва да направиш ,за да преобразуваш снимките си в цифрови данни и да можеш да ги използваш на компютър. Тя е , разбира се сканирането.

ИЗБОР НА ПОДХОДЯЩ СКЕНЕР

Скенерите са два основни вида – плоски и за сканиране на филми.

-Плоският скенер, както се подразбира от името е плоско устройство с капак, който се отваря и открива стъклена повърхност. Върху нея се слага фотосът , диапозитивът и негативът и се сканират.

-Скенерът за филми обикновено прилича на кутия с отвор, в който се пъхат диапозитиви или негативи. Той заема по-малко място върху бюрото. Скенерите за филми вършат страхотна работа и при диапозитиви, и при негативи. Всички скенери осветяват снимката. При плоският скенер улавящият изображенията сензор чете как светлината се е отразила от фотокопието. Филмовите и плоските скенери, които имат адаптери за диапозитиви, четат светлината, проникваща през филма. Сензорът има поле от пиксели, чрез които разпознава подробноститена образа. След това скенерът и компютрите превеждат данните.

Резолюцията е най-важната характеристика на скенера. Тя е пряка функция на броя пиксели, които има сензорът , улавящ образа. Обратно на ширикоразпространеното мнение , резолюцията не е определяща характеристика за качеството на скенера. Тя засяга преди всичко това, колко голямо може да стане нещо , като го сканираш. По-голяма резолюция означава по-галям снимков файл , получен от оригинала.

Обхват на плътностите, или как скенерът се отнася към плътността на образа или към тоналните подробности от бяло до черно с всичките степени на сивото помежду им. Това е много важна част на сканирането и може да окаже съществено влияние върху качеството на образа . Обаче способността за по-висок обхват на плътността е трудно постижима за производителите на скенери. Максималният диапазон на плътността е 4,0, така че ако някъде срещнеш по-високи числа, те са по-скоро търговски преувеличения.

Скоростта при скенерите е главно въпрос на пари. Евтините скенери са по правило по-бавни. Ако сканираш много е необходима да платиш по-висока цена.

Връзките се отнасят до това , как скенерът се включва в компютъра. Днес има основна два вида връзки – USB и Fire Wire. USB връзката е по-разпространена, но Fire Wire е значително по-бърза.

Плосък или скенер за филми.Ако работиш с фотокопия изборът е очевиден , защото само плоските скенери могат да ги сканират. Но при филм изборът се определя от резолюцията , която ти трябва, и от възможният обхват на плътностите. Можеш да намериш отлични плоски скенери, които съперничат на скенерите за филми при работата с диапозитиви и негативи. За средно – и голямоформатните филми плоските скенери са може би най-подходящи, тъй като сканират с много високо качество при по-ниска цена в сравнение със скенерите за по-големи филми.

За да разбереш сканирането, помни, че то е занаят. Има няколко стъпки, които трябва да имаш предвид и които ще ти помогнат да усвоиш сканирането:

  1. Почиствай скенера си.
  2. Почиствай филмите или фотокопията.
  3. Направи предварителното сканиране.
  4. Ако предварителното сканиране не ти хареса, направи корекции.

-Корекции чрез софтуера могат да се правят само върху данни за изображението ,които вече са сканирани и са във файла.Софтуерът не може много да подобри сканирания образ,но ако има повече информация в оригиналния образ, скенерът винаги може да извади нещо по-добро.

-Корекции на образ,койтио вече е качен на компютъра,променят пикселите и потенциално намаляват качеството на образа.Корекциите при сканирането засягат начина,по който скенерът вижда образа,и, преобразуват това „виждане” в пиксели,така че не причиняват вреда на пикселите.

  1. 5.Погледни сканираното изображение, за да се увериш,че искаш точно това.
  2. Ако сканираното изображение е добро, запиши го.
50% LikesVS
50% Dislikes

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

bg_BGBG