Arcodica Port

ХРАМ "СВ. ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ"

Историята на християнския храм „Св. Четиридесет мъченици" е пряко свързана с историята на Велико Търново. Най-ранните следи от човешки поселения тук са от IV хилядолетие пр. Хр. Селището съществува и през античната(VI-I в. пр. Хр.) и ранновизантийската епоха (кр. на V- нач. на VI в.). През VII в. то влиза в пределите на създадената от кан Аспарух българска държава. По времето на кан Омуртаг (814 - 831 г.) тук е настанена българска военна част, а селището е защитено с мощна крепостна стена с 12 кули. При обявяването на християнството за официална религия в България през 864 г. управителят на крепостта вероятно е построил и църква.
В края на XII в. около църквата е изграден манастир наречен „Великата лавра" („Царски манастир"), заемал първо място сред средновековните манастири окола Търново. Днешният си вид църквата придобива в 1230 г. Тогава тя е преустроена и обновена от цар Иван Асен II и осветена с името „Св. Четиридесет мъченици” по повод голямата победа (22 март 1230 г. – денят на мъчениците) на българската армия над войските на епирския деспот Теодор Комнин край село Клокотница. За тази победа разказва надпис върху мраморна колона в църквата, поставена по заповед на цар Иван Асен II. Тя била издигната до други колони с надписи, поставени на това място по времето на кан Омуртаг. След преустройството в 1230 г. църквата е представлявала триапсидна трикорабна базилика с притвор и гробница-мавзолей от запад. Тя е дълга 24 м. и широка 7,30 м., олтарът й е бил от мрамор, а стените й били покрити със стенописи.
От началото на XIII в. теренът на църквата и пространството около нея са били използвани като гробище на представители на Асеновия царски род. През 1207 г. тук е бил погребан българският цар Калоян (1197 - 1207г.), загинал край стените на Солун. Тук е гробът на сръбския национален светец Св. Сава, починал в Търново през 1235 г. Превземането на Търново от османските турци довело до упадък на манастира. Църквата обслужвала християните в квартала до XVI в., когато била превърната в мюсюлманска джамия. Храмът отново става християнска църква след Освобождението от османско владичество в 1878 г. През 1879 г. тук полагат клетва депутатите от Учредителното събрание, което започва да гради основите на Третата българска държава. На 22 септември 1908 г. в църквата е обявена независимостта на България (дотогава васално княжество на Османската империя), а княз Фердинанд е провъзгласен за цар. Богослужението в църквата е прекратено през 1964 г., когато тя е обявена за паметник на културата от национално значение. През 2004 г. църквата е реконструирана по проект на архитект Теофил Теофилов. Освещаването й е извършено на 14 септември 2006 г. от Търновския митрополит Григорий. От 15 септември 2006 г. църквата е филиал на Националния исторически музей.

50% LikesVS
50% Dislikes

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

bg_BGBG