Въведение
Черепишкият манастир “Успение Богородично” е едно от най-значимите религиозни и исторически места в България. Възникването му е свързано с историята на средновековния “Коритен град”, съществувал в близката местност “Ритлите”. Според легендата, манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите воини след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В този блог пост ще разгледаме историята на манастира, неговите архитектурни забележителности и значението му през вековете.
История на Манастира
Черепишкият манастир има дълга и богата история. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396 г. Той споменава, че манастирът е бил разрушен по време на битката. В началото на 17 век Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква.
Проблеми и Възстановяване
Черепишкият манастир е бил многократно разрушаван и възстановяван. В периода на Възраждането манастирът развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия. Някои от тези произведения са: “Черпишкото евангелие” от 16 век със златни корици и украсено с библейски сцени, както и “Данаиловото евангелие”, преписано през 1616 г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква “Св. Никола”.
Архитектурни Забележителности
През 19 век манастирът се разраства и са построени нови постройки като “Методиевото здание”, Владишката сграда, старата игуменарница и други. През 1798-1799 г. в Черепишкия манастир намира убежище св. Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний.
Революционно Значение
В периода 1872 – 1876 г. манастирът е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността “Рашов дол”, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.
Културно Наследство
През 1889 и 1907 г. Черепишкият манастир е посетен от Иван Вазов. Събитията от неговия разказ “Една българка” се развиват край манастира. През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места. След 9 септември 1944 г. в съседство на манастира е преместена Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”, върната в София след 10 ноември 1989 г.
Заключение
Черепишкият манастир “Успение Богородично” е значимо историческо и културно наследство на България. От своето създаване до днес, манастирът е преживял многобройни разрушения и възстановявания, съхранявайки духа на българската история и култура. Надяваме се, че този пост ви е вдъхновил да посетите това свято място и да откриете неговата уникална красота и значимост.
Източник: https://www.bulgariamonasteries.com/cherepishki_manastir.html
За повече съвети и техники в света на фотографията, следете нашия блог и останете в крак с най-новите тенденции и технологии.
Троянски манастир “Успение Богородично”