Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния “Коритен град” съществувал в близката местност “Ритлите”. Според легендата манастира е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396г., в кой¬то се споменава, че той е бил разрушен по време на битката.
В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са – “Черпишкото евангелие” от 16в. със златни корици и украсено с библейски сцени и “Данаиловото евангелие” преписано през 1616г. от монаха Данаил и съхранявано сега във врачанската църква “Св. Никола”. Други произведения на книжовността са Панегрик от 1623г., “Апостол” от 1630г., дело на монаха Яков и един сборник с слова и поучения наречен “Маргарит” от 1732г. съставен от Тодор Врачански.
Постепенно Черепишкият манастир се разраства и в първата половина на 19в. са построени някои нови постройки, като “Методиевото здание”, Владишката сграда, старата игуменарница, приемната сграда, Рашидовата къща, училището, Данаиливата сграда, параклисът с костницата, камбанарията и др.
През 1798-1799г. в Черепишкия манастир намира убежище св. Софроний Врачански. Тук е основан и Лютибродския революционен комитет от игумена на манастира Епифаний. В периода 1872 – 1876г. манастира е посещаван от членове на Врачанския революционен комитет и представители на БЦРК. В близост до Черепишкия манастир е местността “Рашов дол”, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов.
През 1889 и 1907г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ “Една българка”. През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му “Българска Швейцария”.
След 9 сеп. 1944г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”, върната в София след 10 ноември 1989г. Към семинарията е действала голяма черква – “Св. Климент Охридски”, понастоящем изоставена.
Източник: https://www.bulgariamonasteries.com/cherepishki_manastir.html
Фотография: Nikolay Dimitrov