Изборът на съотношението между страните на снимката оказват определено психологическо въздействие на зрителя. Преобладаващото болшинство на изложените в музеите и картинните галерии платна имат съотношение между дължината на страните 2 : 3 до 3 : 4. Преобладават изображенията с хоризонтално разположение на композицията, с изключението на портретите. Това се обяснява с разположението на очите върху човешкото лице, а от там и хоризонталното полезрение е по-голямо от вертикалното.
Още в епохата на Възраждането творците са установили най-приятното за очите съотношение на страните и пропорциите на отделните елементи. Оказало се е, че не цялото пространство на картинната плоскост се възприема от зрителя еднакво. Върху нея има области по някакъв начин свързани с емоционалното възприемане на изображението. Да се намерят тези области е сравнително лесно. Необходимо е да разделим повърхността на изображението на по три части вертикално и хоризонтално в следния ред: първата полоса е 3/8 от цялата площ, втората е 2/8 и третата пак е 3/8. За по-лесно, ориентировъчно маже да разделим картинната плоскост на три равни части вертикално и хоризонтално. Активните области на изображението се разполагат в пресечната точка на линиите определящи различните полоси, като трябва да знаете, че получените четири точки не са равностойни по силата на своето въздействие.
Най-силна е област 1, а най-слабо активна е област 4. Ако при композиционното построение на снимките поставим обекти на снимката ( сюжетно важния детайл) в една от тези области или достатъчно близо до нея, то така разположеното изображение ще предизвика в зрителите подсъзнателно естетическо чувство – ще действа правилото на така нареченото ” златно сечение”. При разглеждането на снимката ние особено леко прехвърляме погледа си от една област на “златното сечение” в друга (припомнете си движението на очите по диагонала на изображението), а разполагането на обекти, в която и да е от тези точки се възприема достатъчно устойчиво. В композицията на фотографското изображение голяма роля играят линиите, които без преувеличение може да се считат за основа на всяка композиция. Освен линиите, явяващи се при отделянето на тоналните петна и линиите със самостоятелно значение, има и линии, по които се плъзга нашият поглед – линии по направлението на погледа и смисловата връзка между изобразените предмети.
При композиционното построение на снимката трябва да се стремим ясно изразените линии да не водят към неизразителни, второстепенни детайли на изображението. Особено внимание трябва да обърнем на краищата на изображението, където линиите лесно може да “изхвърлят” погледа извън пределите на кадъра.
Трябва внимателно да се отнасяме към линиите успоредни на някои от краищата на кадъра. В хоризонталния кадър водоравните линии създават илюзия за по- голяма ширина на изобразяваното пространство, а вертикалните линии в правия кадър зрително увеличават височината. Ако линиите са перпендикулярни на дългата страна на снимката, то те изглеждат по-къси и често разделят снимката на две. Това е характерно за стволовете на дърветата, стълбовете и други издължени предмети. Тяхното поставяне в предния план на снимката често води до разделянето на изображението на две части, което се набива в очи, когато вертикалните линии пресичат кадъра от край до край, излизайки извън пределите на снимката. Такъв тип композиции трябва да се избягват, като в краен случай се допуска линиите да излизат от кадъра само в единия край. Голямо значение за композицията имат линиите по които се движи нашият поглед при разглеждане на изображението. Като правило в началото ние обхващаме с поглед цялата картинна плоскост, след което преминаваме към детайлно разглеждане на отделните части на изображението и в заключение отново обхващаме с поглед цялата плоскост на снимката.
Пътят на движението на нашия поглед е строго определен от композиционния строеж на снимката, разположението на контрастните петна и видимите линии. Немалка роля тук играят точките от ” златното сечение ” и зрителните центрове на вниманието. Така например, ако изображението има едно или няколко човешки лица, нашият поглед неизбежно попада на тях. Не случайно на кориците на повечето световноизвестни модни списания винаги има снимка на красива манекенка. Затова при композиционното изграждане на кадъра ние трябва да се стремим да създаваме удобни пътища за преместване на погледа от едно място на изображението на друго.
Друг композиционен похват, позволяващ да съсредоточим вниманието на зрителите върху централните части на изображението е поставянето в краищата на естествени рамки от растителност или архитектурни елементи – надвиснали клонки на дървета, арки на мостове, отвори на врати и прозорци, тунели и др.
При построяването на нашите композиции трябва да държим сметка за емоционалното въздействие на различните линии върху зрителя. Огънатите линии в повечето случаи действат успокоително. Резките пречупени линии често са силен дразнител, а вертикалните линии предизвикват усещане за монументалност и грандиозност. Хоризонталните навяват спокойствие и безметежност, а диагоналните помагат за подсилване на ефекта за движение.
При изграждането на фотографската композиция овладяванета на симетрията и асиметрията често имат решаващо значение. Симетрията е състоянието на равновесие и устойчивост между частите на цялата система от различни елементи в кадъра. Тя се отнася към едни от най-ефективните средства за композиционно изграждане на изображението. Симетричноста на нашите органи на зрение е една от основните причини за активното въздействие на симетрията върху нас.
Най-простият вид на симетрията е огледалната симетрия, симетрията на лявото и дясното. В този случай едната половина на снимката е като огледално отражение на другата. Типичен пример на такава композиция е, когато при снимането на архитектурни обекти поставим камерата фронтално, в централната ос на сниманата сграда.
Друг композиционен похват е използването на асиметрията. От математическа гледна точка асиметрията е отсъствие на симетрия. Подчинявайки се на своите вътрешни закони, асиметрита не се изчерпва само с разрушаването на симетрията. Единството и целостта на изображението са целта, която си поставяме и при асиметричната композиция, запазвайки зрителното равновесие.
Асиметрията е индивидуална, различна е във всеки отделен случай, като основно средство на обединението на композицията е съподчинението на отделните части. Съподчинението се проявява не само по отношението на размерите, разположението на отделните фигури, но и в пластическите акценти и посоката, в която са обърнати отделните обекти.
Независимо от това, че не можем да се спрем на всички композиционни похвати, не бихме искали да пропуснем едно важно средство на хармонизацията на пространственото решение – ритъма. Закономерното повторение на съразмерни елементи е присъщо на много явления и в природата и в живота на човека. Годишните кръгове в срязания ствол на дървото, клонките на дървото, морските вълни… Ритмичността, повторяемоста на човешките движения, намира отражение и в произведенията на човешкия труд, а така също и в произведенията на изкуството, ставайки една от присъщите му форми. В музиката, балета, архитектурата, поезията – ритъмът лежи в основата на много творчески постижения. От неговите композиционни възможности, естествено, се възползва и младото изкуство на фотографията. Това разбира, се най-добре може да се види на конкретните илюстрации.
Определено емоционално въздействие има и тоналността на изображението – тъмните тоналности асоциират в нас усещане за неизвестност, тайнственост, придават общо минорно настроение. Светлите тонове в повечето случаи водят до радостно, приповдигнато настроение.
Естествено е, че сами по себе си линиите или тоналностите не могат да бъдат самоцел на фотографирането, те не въздействат на зрителя, ако не са свързани със съответното съдържание, ако не са подчинени на някаква идея, осмисляща изображението.
Важен е смисълът и съдържанието на снимката, колкото и модернистични да са, а изборът на съответните изобразителни средства и композиционни похвати са инструментите, които ни помагат да усилим емоционалното въздействие на фотографията.