Драгалевският Манастир „Успение Богородично“

Драгалевският манастир „Успение Богородично“, известен още като „Света Богородица Витошка“ и „Витошка пречиста Богоматер“, е един от най-значимите български православни девически манастири. Основан през XIV век, той носи в себе си дълбоки исторически и духовни корени, свързани с развитието на българската култура и духовност.

Основаване и Историческо Значение

Манастирът е основан от цар Иван Александър като ставропигиален манастир, което означава, че е бил подчинен пряко на патриарха. Освободен от данъци и други тегоби, манастирът се превръща в прочута обител, наричана „Царски манастир“. Според „Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман, манастирът е най-издигнатият сред 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.

Архитектурен Комплекс

Манастирът представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. След завладяването на София от османските турци през 1382 г., манастирът е опожарен и запустял. През 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата, което е запазено в надписа над входната врата и ктиторските портрети на северната стена.

Книжовна и Просветителска Дейност

Възстановен в средата на XV век, Драгалевският манастир става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. През XIV – XVI век, манастирът е център на Софийската книжовна школа. Там са преписани и създени редица български християнски книги, включително известният Поменик на българските царе, направен от монаха Йов Касинец.

Забележителни Ръкописи и Книги

Драгалевският манастир е свързан с множество ценни ръкописи и книги, включително:

Четвероевангелие от 1469 г.: Поп Никола отбелязва манастира като „месте Царскьй обители“.
Четвероевангелие от 1534 г.: Изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София.
Евангелие от 1648 г.: Обковано със сребро от златаря Велко, който изобразява на него 3 библейски сцени.
Псалтир от XVI в.: Съставен от братята книжовници Данаил, Стоян и Владко.
Сборник със слова от XVIII в.: Много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира.

Някои от тези ценни книги се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.

Съвременен Манастир

Днес Драгалевският манастир продължава да бъде важен духовен център. Възстановен и поддържан през годините, той привлича множество поклонници и туристи, които търсят духовно обогатяване и историческо познание.

Заключение

Драгалевският манастир „Успение Богородично“ е не само историческо съкровище, но и живо място на духовност и култура. Със своите богати ръкописи, архитектура и историческо значение, манастирът продължава да бъде светлина на българската духовност и култура. Посетете този прекрасен манастир, за да се потопите в дълбините на българската история и духовно наследство.