По своята същност фотокамерата е една светонепроницаема кутия снабдена с обектив, затвор, място за фотолентата и визьор, който да ни ориентира за това какво попада върху кадъра. Най простите фотоапарати са със вграден неподвижно обектив с постоянен фокус, позволяващ да получаваме обща максимална рязкост. Зад обектива е разположен затвор от метални ламели който да защищава фотолентата от осветяване. Когато натиснем спусъка ламелите на затвора се отварят за определено кратко време и пропускат отразената от обекта светлина върху фоточувствителната повърхност на филма. При снимки с такива камери това, което виждаме във визьора не съвпада напълно с това което попада върху лентата, появява се паралакс, особено когато снимаме от близко разстояни По-съвременните обективи са конструирани, така че да ни дават възможност да фокусираме върху избрания от нас обект. Без да се впускаме в подробности, ще кажем, че това става с помощта на гривна, която въртим в ляво или в дясно, разположена върху корпуса на обектива преместваме отделните групи лещи и по този начин постигаме желания от нас резултата.
Друг важен елемент от кострукцията на обектива е диафрагмата или блендата. Тя е една от двете възможности, с която контролираме количеството светлина, попадащо върху фоточувствителния материал, а така също с нейна помощ определяме и дълбочината на рязкост, на която ще отделим специално внимание по-късно. За блендата трябва да знаем, че всяка следваща бленда след най-отворената пропуска два пъти по-малко количество светлина от предходната.
Другият конструктивен елемент от фотоапарата, с чиято помощ определяме количеството светлина, попадащо върху фотолентата, е затворът. Той може да е вграден в обектива или да е разположен в корпуса на фотокамерата, както е при огледално-рефлексните фотоапарати лайка формат. В този случай може да пердеобразен – от платно или от метални ламели при щорните затвори. Скоростта, с която се движи затворът може да бъде примерно от 30сек до 1/ 12 000 от секундата при едни от последните модели, а така също почти всички фотоапарати, на които можем да избираме скоростите имат и позиция В, което значи, че затворът стои отворен, докато спусъкът на фотоапарата е натиснат и се затваря след като пуснем бутона. По този начин можем да правим експозиции в продължение на часове. В повечето случаи скоростите се движат в порядъка от 1 сек до 1/ 1000 сек, като всяка следваща скорост след най-малката е два пъти по бърза от предходната – например 1/15 сек, 1/30 сек, 1/60 сек и т.н.
Визьорите са три вида: директни при компактните камери, огледално рефлексни, в които преминаващите през обектива лъчи с помощта на огледало се отклоняват към визьора, а огледалото в момента на снимане се вдига, за да пропусне светлината към фотолентата и двуобективните рефлексни, както например при по-старите модели на “Ролейфлекс”. При тях обективите са два, като е диният е за визьора.
Според своето предназначение и форматите на които снимат фотокамерите се разделят на лайка формат, средноформатни, голямоформатни и камери със специално предназначение.
От своя страна камерите лайка формат биват компактни, като повечето фотоапарати, с които снимат туристите и непретенциозните любители. Трябва да отбележим, че и сред компактните камери има такива със сериозни възможности, но на доста високи цени.
Най-популярни сред професионалистите и запалените любители са огледално рефлексните камери с вътрешно измерване и ръчно фокусиране от типа на “Никон ФМ2”, “Канон А1”, “Минолта Х700”, “Пактика МТЛ3”, “Зенит ЕМ” и др., които бяха хит през 80-те и 90-те години на 20 век.
През последните години на пазара се появиха свръх модерните автофокусни фотоапарати от типа на “Никон Ф5”, “Никон Ф 100”, “Канон ЕОС 1Н”, “Канон ЕОС 3”. Те са предназначени за снимане в екстремни ситуации, разполагат с бързи автофокусиращи системи , а така също възможност за измерване на светлината в една точка (спотово), с превес в центъра или така нареченото 3D МАТРИЧНО мерене, при което светлината в кадъра се измерва в 256 точки и се сравнява с информацията в базата данни на компютъра вграден във фотокамерата.
Средноформатните камери с формат на кадъра 6х4,5см, 6х6 см, 6х7 см, 6х8 см и 6х9 см са предназначени предимно за професионалните фотографи, макар че съществуват и евтини средноформатни любителски апарати. Най-популярните камери от този клас са “Мамия РБ 6х7”, “Хаселблад”, “Пентакс 6х7”, “Фуджи 6х9″, ” Ролейфлекс”, “Броника”, а така също ” Мамия 645″ и “Пентакс 645”, които пуснаха и автофокусни варианти.
Голямоформатните камери с размер на кадъра 10х12 см( 4х5 инча), 13х18 см, 20х25см (8х10 инча) и дори 30х40 см са предназначени изключително за професионални фотографи. При тях равнината в която се намира филма, равнината в която е монтиран затвора и равнината на обективната дъска са свързани помежду си с гъвкава непроницаема мяхова връзка, която дава възможност различните равнини да променят ъглите, които сключват помежду си, а така също и се преместват вертикално и хоризонтално една спрямо друга. Това прави възможно , например при снимане на архитектура , да избегнем перспективните деформации или да получим дълбочина на рязко изобразяване на цялото кадрово пространство при снимане на натюрморт. Най-известната и добра камера от този клас е “ЗИНАР”. Известни са така също “Линхоф”, “Камбио”, “Тойо” и др.
Към специалните модели фотокамери може да причислим камерите за подводно снимане на “Никон” с които може да се правят подводни снимки до 50 м под водата, водоустойчивите камери, с които може да се снима до 5 м под водата, панорамните камери от типа на “Технорама 617 “, “Хоризонт”, така също и камерите за моментални снимки от типа “Полароид”, при които секунди слек като сме снимали имаме готов оригинал.
Изреждайки различните видове, не трябва да пропускаме и дигиталните фотокамери, които бележат много бързо развитие. При тях изображението се заснема по дигитален път върху магнитен носител и секунди след като заснемем кадъра можем да го прехвърлим в компютър или да го изпратим с помоща на мобилен телефон във всяка точка на света, а това дава възможност минути след като се е случило дадено събитие, то да бъде отпечатано на страниците на вестниците. Дигиталните камери дават възможност да избегнем етапа на сканирането и да разполагаме с фотоизображението по-най бързия начин, а така също да видим на монитора на камерата какво сме заснели, веднага след натискането на спусъка на апарата. За съжаление цените на камерите даващи висококачествени резултати са доста високи. Тук бихме споменали “Никон Куулпикс 950” , “Никон Куулпикс990″,”Никон Д1″, Канон ЕОС Д30” и др.
Обективите за фотокамерите могат условно да се разделят в три основни групи: широкоъгълни, нормални и дългофокусни. Това разделяне е съвсем условно, защото нормалният обектив за лайка формат е 50 мм, но петдесетмилиметровия обектив е широкоъгълен за камерите 6х7 см ( дава същия ефект както 20 милиметровия обектив при лайка формата). Затова ще говорим преди всичко за 35мм фотокамери.
Широкоъгълните обективи са с фокусно разстояние от 6 до 35 мм. Като ъгълът на виждане при 6мм е 220 градуса, а при 35 мм – 62 градуса. Обикновено тези под 15 мм се наричат “Рибешко око”. При снимане те обхващат значително голяма част от пространството, но при снимане с тях трябва много да се внимава, защото при малко изкривяване на оста на обектива спрямо хоризонта се получават значителни перспективни деформации на вертикалните линии.
Нормалните обективи се наричат така , защото обхващат същото полезрение, както човешките очи. Те са най-често използваните обективи и фотокамерите обикновено се окомплектоват с тях. Фокусното им разстояние е от 40 до 60 мм.
Дългофокусните обективи имат фокусно разстояние от 80 до 1000 мм и повече, като тези над 1000 са с цени няколко десетки хиляди ДМ. Приложението им е най-разнообразно – 100 мм се използват за портретна фотография, от 135 до 400 за спортна фотография, над 500 мм за фотосафари, а тези над 1000 мм са основно оръжие на “папараците”.
В отделна група трябва да отделим обективите с променливо фокусно разстояние, така наречените вариообективи. Те от своя страна са с промеливо фокусно разстояние в зоната на широкоъгълните – например 17 – 35 мм, нормалните – 35 – 80 мм или дългофокусните – 100 – 300 мм, но има и обективи в диапазона 28 – 200 мм.
Има и обективи със специално предназначение. Това са макро обективите предназначени специлно за макро фотография, например в мащаб 1 към 1. Друг вид специални обективи са шифт обективите – при тях е възможно вертикално преместване на предната група лещи спрямо задната, като по тоя начин може да коригират перспективните деформации при снимане на сгради.