Голямата базилика в Плиска е най-големият християнски храм в Европа до XVII век, до завършването на папската базилика на Свети Петър във Ватикана през 1629 г. Храмът е и най-внушителният от християнските градежи в България след покръстването. Тази забележителна по своите размери черква е била издигната във Външния град на старата българска столица.
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от проф. Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е нейното сакрално значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.
Вижте още от източника: https://www.pravoslavie.bg/История/голямата-базилика-в-плиска/B0/
Photography: Nikolay Dimitrov