Arcodica Port

Големите имена във фотографията

 Цяла епоха в американската фотография е свързана с името на АЛФРЕД ЩИГЛИЦ (1864 – 1946 г.). Творчеството му е познато на всеки фотограф-художник в света. Реалистът е увлечен експериментатор. Той полага много творчески труд в търсенето на изразните изобразителни средства на фотографията. Роден в щата Ню Джърси, той получава образованието си в Берлинския политехнически университет, като по това време започва първите си занимания с фотография. В родината си Щиглиц се завърнал като технически и художествено образован фотограф. От 1892 г. започнала неговата сериозна творческа работа. На фона на вече развитата занаятчийска фотография, Щиглиц бързо се издигнал сред нюйоркските фотографи с интереса си към снимането на обкръжаващата го действителност. Той виждал във фотографията изкуство, на което предстои непосредствено да отразява живота. Пръв от фотографите снимал в дъжд, в сняг и нощем. Съзнателно снимал в различни ракурси, при което се получавало ново предаване на перспективата и формата на обекта. Програмни за Щиглиц може да се считат неговите работи “Крайна спирка” и “Дело на човешките ръце”. Първата е създадена при преодоляването на много технически трудности, а във втората нищо не е останало от природата- всичко е създадено от ръцете на човека, навлязъл в ерата на развитието на техниката. Той винаги е бил защитник на “чистата фотография” – всеки сюжет показан така, както може да го покаже фотографията, е по-ценно художествено произведение, отколкото подражанието на живописта, гравюрата или рисунката.

АЛФРЕД ЩИГЛИЦ

            Към школата възглавявана от Щиглиц принадлежат Едуард Щайхен, Гертруда Кезбир, Кларънс Уайт, Юджин Смит, Пол Странд. За разлика от него, неговите последователи често нарочно използвали неправилно фокусиране  (нерязкост на изображението), а така също четка и оцветители в позитивния процес.

         Едуард Щайхен ( 1879 – 1973 гг.) по образование е художник, но той също много ценял чистата фотография. Интересен е портретът, който той направил на Джордж Бърнард Шоу през 1902 г. – фигурата на писателя заема дясната част от снимката, лявата час е празна, при такава композиция е прието портретуваният да е обърнат с лице към свободното пространство в кадъра, но Щайхен пренебрегнал това правило. Получил се кадър , при който Шоу, като че ли излиза, за секунда поглеждайки към фотографа, живо хванато движение. Снимката нарушава приетите правила за изграждане на композицията в изкуството и се възприема като свежо явление – така фотографията преоткривала свои, присъщи само на нея форми на изразност. Прийоми, които след десетилетие ще станат постоянно използвани в “репортажните портрети”, по времето на младия Щайхен били новост.

Portrait of American photographer, painter, and the museum curator Edward Steichen (1879 – 1973) in the garden of his home, Redding, Connecticut, 1972. (Photo by Oliver Morris/Getty Images)

            През 20-те години на ХХ век започнали страстни търсения на нов път за новаторската мисъл, търсене на езика на художествената фотография, който да не повтаря езика на живопистта и графиката.

            Един от центровете на новите идеи (не само във фотографията) е немската художествена школа БАУХАУЗ, основана през 1919 г. във Ваймар, през 1925 г. пренесена в Десау и накрая в Берлин. В основата на подготовката на художниците били поставени функционалност, логика, простота. В програмата получил отражение култът към техниката и точните науки.

            Един от идеолозите на школата бил Ласло МОГОЛИ-НАД (1895 – 1946 г.) – професор в катедрата по “Композиция на пространството и материалознанието”. В киното и фотографията той виждал възможност за нов в историята на изкуството език. Призовавал и сам следвал своя призив: да показва явленията от живота, предметите и вещите в необичайни ракурси, от необичайна точка на виждане, не само както ги виждат очите, а както ги вижда и техниката. Макроснимките и астроснимките, по негово мнение внасят новаторски дух в изобразяването на света от фотографията.

            На Моголи-Над принадлежат и не малко нововъведения, оказали се ценни за по-нататъшното развитие на художествената и приложната фотография – например, основните техники на снимане без фотоапарат, така наречените фотограми.

            МАН РЕЙ (1890 – 1976 г.) , художник – дадаист, абстракционист. През 20-те години той се занимавал и с фотография. Дълго време живял и творил в Париж. Известност получили неговите “Рейограми” – разновидност на фотограмите с изявен сюреалистичен контекст. Освен това, той по-смело и удачно от останалите изполвал техниката на соларизацията.

            Неговото кредо било: “Това, което не мога да нарисувам – снимам, а това което не мога да снимам – донарисувам”. Ман Рей създал серия от смели по форма портрети, отговарящи на програмата на сюреализма. Неговите търсения се препреплели и с потребностите на търговската реклама. Във фотомонтажите той намерил оригинални форми за реклама на мода.

            Лаконизмът, яснотата на зрителните образи, смелостта на композицията, необходими за рекламната снимка изискват виртуозно майсторство. В рекламната фотография намирали, намират и сега приложение и пейзажите, и натюрмортите, и фотошаржовете, и фотограмите, макро и микроснимките, рентгенограмите. Тук не малка заслуга има Ман Рей, той допринесъл за включване на рекламната фотография в областта на фотоизкуството.

            От друг характер било творчеството на ЕДУАРД УЕСТЪН (1886. – 1958 г.) С група единомишленици създал в началото на 30-те години творческа група, която получила името ” Ф/64 “.Това означавало диафрагма затворена до  максимума на обектива -64, която осигурявала максимална дълбочина на рязко изобразяваното пространство или казано по елементарно фокус във всяка точка на снимката. Участниците в тази група се обединили за реабилитирането на “чистата фотография ” и за утвърждаването на само достъпните за нея изразни средства.

            Едуард Уестън пише: “Изложената снимка трябва да бъде пределно рязка, със съвършено ясни на всички предмети от най-близките  до най-отдалечените. Тя трябва да има гладка, блестяща повърхност, способна да изяви цялото изумително богатство на фактурата и детайла, което е възможно на фотоснимката. Градацията на тоновете трябва да бъде чиста, без воалиране .”

            Уестън въвел в практиката показването на “обикновеното необикновено” – снимки на разрязани плодове. Той приложил своите методи и при снимането на актова фотография – продължава и досега да оказва влияние неговото търсене в природата на форми от човешкото тяло и в човешкото тяло на форми в природата. Формите на голи тела в снимките на Уестън понякога се асоциират с ритъма на хълмиста местност или формата на облаци, с линията на дюни и фактура на пясък.

            Ще споменем още няколко имена без да имаме възможност да ги представим в рамките на този ограничен материал: АНСЕЛ АДАМС (1902 – 1954 гг.), участник в групата “Ф/64”, АНРИ КАРТИЕ БРЕСОН, РОБЕР КАПА, ЙОЗЕФ СУДЕК, ДЕЙВИД СЕЙМУР, РОБЕР ДУАНО, ВАСИЛИЙ РОДЧЕНКО, ЪРВИНГ ПЕН, ЮСУФ КАРШ. Специално внимание заслужават и нашите съвременници Педро Луис Раота, Ищван Тот,Виталий Бутирин, Спурие, Гунар Бинде, Валдис Браунс, Роджер Де Грооф и др.

50% LikesVS
50% Dislikes

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *