Кремиковският манастир е разположен в южните склонове на Стара планина, в един живописен кът на около два километра от селото.
Целият район е богат на история – например в местността „Градището“, в близост до манастира, личат останки от древна крепост. Църква тук е имало още в периода на Втората българска държава, когато София е била важен духовен и културен център. Този манастир вероятно е един от многото, построени от цар Иван Александър. През 1453 г. султан Мехмед II издал ферман, с който разрешил възобновяването на все още непревърнатите в джамии християнски храмове. През 1493 г. местният феодал Радивой след смъртта на децата си Теодор и Драгана възобновил разрушената при идването на турците църква и богато я изографисал с благословията на Софийския митрополит Калевит. Ктиторският портрет е запазен и до днес, на северната стена на притвора.
Манастирът е бил и с богата книжовна дейност. Боляринът Радивой подарил изработеното в Драгалевския манастир, писано по поръчка на митрополит Калевит, ръкописно четвероевангелие – Кремиковското (съхранявано днес в Музея на София). В библиотеката на манастира до 1898 г. се е намирало и Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 г., „Кремиковският триптих“ с народен поменик от 14. век, както и сборник жития за месеците юни, юли и август.
По време на реставрацииите на старата църква е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождащи 15. век, доказателство за това, че българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс. Скътана в диплите на планината църквата „Св. Георги“ е истинска художествена галерия, това е една великолепна изява на художествено-творческия гений на българина.
Иконостасът е с дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови, а иконописта е дело на майстори зографи от Дебърската и от Самоковската школа. Забележителен е стенописът „Св. Георги на трон“, който е единствен по рода си.
Според специалисти църквата „Св. Георги“ е сред уникалните средновековни духовни паметници на културата на православния свят. Манастирът е бил от първите, сформирали т.нар. Софийска Мала Света гора.
Тук са предадени за съхранение и поклонение мощите на св. Георги Софийски Нови, изгорен през 1515 г. за Христовата вяра, намерени от един овчар и пазени от него 30 години.
По времето на поп Ленко Попов (починал през 1886 г.) обителта е била подслон и убежище на четници от Ботевата чета, чиито имена са записани на каменна плоча пред входа.
Някога манастирът е бил един от най-богатите в района. И днес притежава над 1200 дка гори и земеделски земи, някои получени с грамота от български царе преди турското владичество.
В манастира има и втора, нова, по-голяма църква – „Покров Богородичен“, строена по времето на архимандрит Василий, починал през 1908 г. Църквата е изградена от майстор Илия Говедаров и е с дължина 25 м и ширина 15 м. Осветена е през 1908 г. от Софийския митрополит Партений.
В манастирското крило сега е обособен и зимен параклис, посветен на св. Антоний Велики. По вече установена традиция, след празника на Покров Богородичен (1 октомври) голямата църква се затваря и се служи в параклиса, а след Великден богослуженията отново са в голямата църква.
Фотограф: Николай Димитров