Какво е фотография в близък план
Терминът „фотография в близък план (close-up)“ няма научно определение. Това обикновено означава всяка снимка, която показва обекта по-близо и по-подробно, отколкото сме свикнали.
И така, какво прави близкият план? Можете да го приложите, за да изрежете снимка на главата, тичинка на цвете или дори луната. Не става дума толкова за близостта на обекта, колкото за зрителното поле.
Сега, какъв обектив ми е необходим, за да правя снимки в близък план? Всеки обектив може да прави обичайни близки планове. Всичко, което трябва да направите, е или да увеличите, или да се приближите. Например, можете да увеличите, за да получите близки планове на луната. Или просто снимайте на кратко разстояние, когато снимате малки обекти.
Но повечето обективи в крайна сметка достигат минималното си фокусно разстояние. Това означава, че обектa ще бъде размазан, ако се приближите твърде много. За обикновена фотография изображението, образувано върху сензора, е много по-малко от самия обект. Например, изображението на 10-метрово дърво може да създаде само изображение с височина 1 см върху сензора. Това е съотношение 1:1000. Когато се приближаваме до малки обекти, размерът на изображението на сензора става много по-близо до реалния размер на обекта. В крайна сметка можем да се приближим достатъчно и пак да задържим обекта на фокус. По този начин можем да създадем изображение със същия размер като обекта. В този момент съотношението ще бъде 1:1. Можете да го наречете в реален размер или просто с 1x увеличение. Това е точката, в която преминаваме от общи изображения в близък план към истинска макро фотография.
Какво е макро фотография
Първо, нека дефинираме какво е макро фотография, тъй като има няколко интерпретации, но само една правилна. Това се дължи отчасти на маркетинговия шум на много производители, които твърдят, че макро възможностите на своите обективи, в които случаи са просто обективи, позволяват по-близко фокусиране, но не и реално увеличение. Докато терминът макро и близки планове се използват взаимнозаменяемо през годините, има разлика, която ги отличава. Основната разлика е в степента на увеличение. Макро фотографията попада в категория на т.нар. близки планове (close up), в които обектът се увеличава до около 1X, термин, изразен също като 1:1, който представлява размера на обекта над размера на изображението на филма. Типичният пример е макро снимката на монета. При 35-милиметровата фотография достигаме 1X, когато изображението, произведено върху филм, съответства на действителния размер на монетата. Преди двадесет години обектив с максимално увеличение .25X, също изразен като 1: 4, се счита за макро обектив. В днешно време истинският макро обекти е този, който ви позволява да постигнете поне 1:1 увеличение отнесено към размерите на сензора. [1]
Увеличение (magnification)
Увеличението – или по-точно коефициентът на увеличение – е просто връзката между размера на проекцията на (фокусирания) обект върху сензора и размера на обекта в действителност. Ето няколко примера. Да предположим, че снимаме дърво, високо 1 метър. Представете си, че височината на проекцията на дървото върху сензора е 1 см. Коефициентът на увеличение е 1 см/100 см или 1/100. Увеличението обикновено се отбелязва с двоеточие, така че го записваме като 1:100 и го произнасяме „едно към сто“, което означава, че дървото е 100 пъти по-голямо в реалния живот от изображението си, проектирано върху сензора. По същия начин, ако обектът е цвете с дължина 10 см и неговата проекция върху сензора е с дължина 2 см, коефициентът на увеличение е 2 см/10 см или 1:5. Цветето е пет пъти по-голям в реалния живот от проекцията му върху сензора.
Видяхме в примерите по-горе, че размерът на сензора може да се използва за изчисляване на увеличението, но самата степен на увеличение зависи изключително от фокусното разстояние и разстоянието до обекта (ако приемем, че обективът не се използва с никакви удължители или увеличителни филтри). Размерът на сензора не променя увеличението. С фиксирано фокусно разстояние и разстояние до обекта APS-C сензор, например, просто би изрязал кадъра в сравнение с пълноформатен сензор, без да го увеличи. Увеличението е свойство на проекцията, независимо от размера на сензора (или формата на филма), който използвате. Със сензор с пълен кадър просто бихте направили изчисления, като използвате 35 mm като ширина на сензора вместо 24 mm, но тогава обектът ще бъде пропорционално по-голям, анулирайки разликата в размера на сензора.
Обикновен макро обектив с увеличение 1:1 е постижимо само при най-близкото фокусно разстояние. Използването на по-голямо фокусно разстояние непременно означава, че увеличението ще бъде по-малко. За фиксирано фокусно разстояние, увеличението е обратно пропорционално на разстоянието до обекта. Тази зависимост не е линейна, т.е. ако получа увеличение 1:4 от разстояние на снимане от 40 см, няма непременно да получа увеличение от 1:2 (два пъти повече) от разстояние на снимане от 20 см. Въпреки това, приближаването винаги ще доведе до по-голямо увеличение и обратно, което означава, че за нашите цели можем да използваме термините увеличение и близост донякъде като взаимнозаменяеми. Има случаи, когато искаме да снимаме при увеличения, по-големи от 1:1. Тези така наречени „екстремни макро“ увеличения са възможни с помощта на специални лещи или друго оборудване което ще разгледаме по-нататък.
Микро фотография
Стандартната макро фотография се определя от увеличение 1:1 – обектите се проектират върху сензора в действителния им размер. С увеличаване на отношението, постепенно преминаваме в сферата на Микро фотографията (extreme macro). За обект с ширина 18 мм, който запълва цялата 36-милиметрова сензорна равнина, ще получите увеличение 2:1. Ако можете да снимате 9 мм обект, увеличението е 4:1 и т.н. Снимането на малки предмети на много близко разстояние има своите качества, но също така носи усложнения, с които трябва да се справим. Един от най-предизвикателните аспекти на макро фотографията е работата с плитката дълбочина на фокус (DOF), предоставена от макро обективите и близките работни разстояния. Чрез използването на софтуер можете да използвате техника, наречена фокус стакинг. Фокус стакинг е термин, който означава, че едно изображение е съставено от множество снимки с различни фокусни точки. Всяко изображение има една и съща експозиция и бленда, но просто преместваме фокусната равнина малко по малко. Това е наистина удобно при отворена бленда като f/2.8, когато искате фонът да остане хубав и мек, но искате ясен фокус в изображението. След това става въпрос за обединяването им в едно изображение със софтуер като Helicon Focus или Zerene Stacker.