Китното село Пенкьовци, най-южното трънско село, е разпръснато в 32 махали из планините Ерулска и Пенкьовска. Тук се намира един от най-уникалните и интересни културни паметници от периода на Развитото и Късно средновековие и Възраждането по българските земи – църквата „Св. Петка“, обявена за археологически и художествен паметник на културата с национално значение.
История на Пенкьовския Манастир „Св. Петка“
Пенкьовският манастир е основан през XV-XVI век, като е претърпял множество промени през вековете. Според някои източници, той е построен през 1360 г. по времето на цар Александър, но е разрушен от османците. Липсват точни данни за годината на създаване на манастира, но неговата история е свързана с легендите за Св. Петка.
Светицата е почитана в цяла България, а култът към нея води началото си от XIII-XIV век. Местната легенда гласи, че когато войските на Баязид влизат в Търново, Св. Петка тайно напуска столицата и намира убежище в Пенкьовци. Турците обаче я залавят и убиват. На мястото на разрушената манастирска църква жителите на Пенкьовци издигат нов храм в нейна чест, който зариват с пръст, за да го опазят от поробителя.
Архитектура и Стенописи
Старата църква е градена от ломен камък с хоросанова спойка. Тя е малка еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда. Отвътре е била изцяло изписана, а днес от тези стенописи са останали отделни фрагменти. Българското Възраждане оставя своя отпечатък в уникалните стенописи на македонския зограф Зифония от 1867 г. Той изписва сцени с нравствено-поучително съдържание по западната и южната фасада, както и тавана на църквата, стените на наоса и притвора.
Архитектурно, западната пристройка от 1858 г. се отличава с полукръглите фасади, които се срещат само в Трънско и Брезнишко. Откритият седмостенен притвор с дървени колони и декоративни висящи аркади е характерен за архитектурата в района.
Значение и Роля
Църквата „Св. Петка“ има изключителна роля за запазването на народния дух и идентичност. По време на Османското владичество, тя е не само религиозен, но и образователен център, където се събират будни и бунтовни люде, борещи се за свобода. От Пенкьовския манастир тръгва четата на Ильо Войвода, която през 1876 г. взима участие в Сръбско-Турската война.
В двора на манастира се намират няколко вековни дъба, два от които са на повече от 800 години. Тези вековни дървета са сякаш пазители на този храм, обединяващ духовност и народно творческо вдъхновение.
Обновяване и Съвременно Състояние
През октомври 2019 г. беше завършено обновяването на манастира и осветена новопостроена манастирска част – монашеско крило с три килии за монаси и магерница с трапезария. Благодарение на духовниците, обединили усилия за възстановяване на храма, „Св. Петка“ отново действа като реален манастир.
Днес Пенкьовският манастир „Св. Петка“ е място, което привлича както религиозната и научната общност, така и туристи с афинитет към исторически и религиозни забележителности. Това древно светилище продължава да пази в себе си богатата история и духовното наследство на България.
вижте повече на https://transkotd.org/zabelezhitelnost/penkyovski-manastir-sveta-petka/