В сферата на фотографията има множество техники и инструменти, които позволяват на фотографите да трансформират своите изображения в произведения на изкуството. Сред тези инструменти филтрите се открояват като универсални и основни елементи за заснемане на зашеметяващи визуализации. Независимо дали сте опитен професионалист или ентусиазиран начинаещ, разбирането и използването на филтри може значително да подобри вашата фотография и да отключи цял нов свят от творчески възможности. В тази публикация в блога ще навлезем в очарователния свят на филтрите във фотографията, изследвайки техните видове, приложения и въздействието, което могат да окажат върху вашите изображения.
Филтрите са прозрачни или полупрозрачни аксесоари, които променят начина, по който светлината навлиза в обектива на камерата. Те служат за различни цели, включително подобряване на цветовете, намаляване на отблясъците и управление на експозицията. Филтрите позволяват на фотографите да заснемат сцени по-точно, да манипулират творчески условията на осветление и да постигнат желаните ефекти, без да разчитат много на техники за последваща обработка.
Skylight, Haze и UV
Skylight филтрите са подходящи за перманентна защита на обектива. Подобно на UV-филтрите, Skylight също блокира ултравиолетовия компонент на светлината, но същевременно притежава деликатно червено-жълто оцветяване, което компенсира засилените сини оттенъци в сенчестите части на снимката, причинени от светлина, идваща от яркосиньо небе. Този вид филтри затопля тоновете на цветовете и редуцира замъглеността при далечни снимки. Тъй като филтър-факторът (който показва колко пъти трябва да удължим експозицията или да повишим светлосилата на фотообектива чрез диафрагмата му, ако поставим филтъра пред него) при тях е нисък, практически не се налага корекция на експозиционните параметри. Поради финото и почти незабележимо оцветяване на този филтър, той може да бъде постоянно прикрепен към обектива с цел защита, стига малко по-топлото предаване на цветовете да е желан от фотографа ефект. Постоянната му употреба дори е препоръчителна при снимане с филми, които проявяват по-силно изразена тенденция към студено предаване на цветовете. Важно е да запомним, че матрицата (била тя CCD или CMOS), както и филмовата лента са фоточуствителни материали и като такива те “отчитат” и ултравиолетовите лъчи, които са невидими за човешкото око. Ако върху CCD матрицата на камерата попаднат UV лъчи, то изображението, което ще бъде възпроизведено ще има леко синкава тоналност, като е възможно и цялостната цветова тоналност да бъде изменена. Употребата на UV и Skylight филтри може да елиминира също така и липсата на острота в изображението, причинена от UV радиацията или пък от наличието на мараня. Функцията на UV и Skylight филтрите е да премахват UV светлината (по-голямата част от нея, но не нацяло) и така да предпазват изображението от загуба на острота или изменения в цветовата гама. UV филтрите изглеждат безцветни, докато Skylight филтрите обикновено са леко розови. И двата вида филтри ефективно отстраняват UV светлината, но Skylight филтрите може да внесат известно количество топли тонове, заради лекото им оцветяване. Въпреки това промяната в цветовата гама не е драстична, в повечето случаи промяната е почти незабележима. При снимане сред природата, особено в дни с много ясно синьо небе може да забележите на снимките си синкави сенки, те са резултат от попадналата върху матрицата ултравиолетова светлина.
Haze филтри
При особено светли дни, с ярко греещо слънце може да се забележи един особен вид мъгла, приличаща на мараня или омара. Тази “мъгла” е резултат от частиците прах във въздуха, нарича се още атмосферно разсейване. Въпросните частици отразяват по-късите светлинни вълни. Това значи, че ултравиолетовата светлина е отразена и засегната в най-голяма степен. Наличието на такава “мъгла” довежда отново до синкави оттенъци в изображението и до загуба на острота, снимките изглеждат мъгливи, сякаш им липсва фокус, често цветовете изглеждат бледи и нереални. Haze филтрите са направени така, че да намалят ефекта на въпросната “мъгла” до минимум, самите филтри имат слаб жълтеникав цвят, благодарение на което внасят топли цветове в гамата на снимката и така се “борят” с наситените сини тонове, породени от UV светлината.
Защитна функция на UV, Skylight и Haze филтрите
И въпреки, че днес много от проблемите, породени от попадането на UV светлина върху матрицата или лентата могат да бъдат решени благодарение на дигитална обработка на снимките с програми като Фотошоп и други подобни, то Uv, Skylight и Haze филтрите имат и още една допълнителна функция – защитна. Служат като своеобразна защита за челната леща на обектива. Осигуряват още 1 защитен слой пред обектива. Предпазват челната леща от надрасквания, замърсяване, запрашване, мокрене. Заради ниската цена на филтрите е много по-рентабилно, именно те да поемат ударите на околната среда и обстоятелствата, отколкото да бъде наранен обектива, който обикновенно надвишава многократно стойността на един филтър.
Ефектни филтри (за създаване на художествени ефекти, т.е. създаващи изображение на нещо, което не съществува).
Към тази група могат да се причислят т.нар. звездовидни, софт, създаващи ефекти на мъгла, ореол и т.н. Рядко използвани в рекламната фотография и по-често от начинаещите любители в търсене на нещо вълшебно, което ще превърне глупавите и никому неинтересни снимки в нещо красиво и запомнящо се. Въздействието им върху изображението като правило е лесно забелязващо се и в повечето случаи неуместно. От друга страна, някои от тези филтри, особено тези, които действат върху намиращите се в кадъра източници на светлина (слънцето, запалени лампи, бликове или метални повърхности), могат да създадат интересна въздушна перспектива и напълно да променят композицията.
Didymium – филтри
Спектралната характеристика на пропускане на тези филтри не е плавна, като при цветните филтри, а е променлива – с резки пикове и спадове. Благодарение на тази особена характеристика на пропускане, филтрите от този вид притежават избирателно действие – правят наситени едни цветове, практически не влияейки върху другите. В каталога на HOYA didymium-филтрите са представени с названията INTENSIFIER, GREEN FIELD, BLUE INTENSIFIER и PORTRAIT. INTENSIFIER прави червения цвят по наситен, а GREEN FIELD и BLUE INTENSIFIER подчертават съответно зеленото и синьото. PORTRAIT, подчертава и “подобрява” цвета на човешката кожа.
Използването на тези съвременни филтри предполага ясно разбиране какво ще бъде цветопредаването при едни или други условия на осветление. При цифрова обработка на изображения ефектът на тези филтри напълно се имитира с минимален професионализъм (Adobe Photoshop > Image > Adjustments > Hue/Saturation или аналогични методи).
Инфрачервени филтри
С появата на достъпни цифрови камери се появи и достъпната възможност да се снима инфрачервеното лъчение. Инфрачервеното (ИЧ) лъчение е тясна ивица от електромагнитния спектър, разположена между видимите и микровълновите лъчи. Доколкото дължината на вълната на ИЧ е по-голяма от дължината на вълната на видимата светлина, ние не можем да я видим. Дължината на вълната на ИЧ-диапазона е в пределите на 700 нм – 1 мм, а видимият диапазон с дължина на вълната 400 – 700 нм. Доколкото вие не можете да видите ефекта от ИЧ-вълните, е трудно да се предскаже как ще изглеждат обектите след снимката. Те могат да изглеждат съвършено не така, както ние сме свикнали да ги виждаме.
За да се получи изображение в ИЧ диапазона, ви е необходима камера, чуствителна към ИР-лъчите и филтър, пропускащ ги, който ще блокира попадане на видимата светлина върху матрицата. Чрез прост тест вие можете да си изясните дали вашата камера е пригодна за снимане в ИЧ-диапазона. Насочете дистанционното управление (например на телевизора) към обектива на вашата камера и погледнете вижда ли се светлина на LCD дисплея. Ако лъчът е ярък, огледалния филтър на вашата камера не блокира пълния спектър на ИЧ-лъчите и камерата е способна да заснеме “инфрачервените” изображения. Ако светлината е приглушена или изобщо не се вижда, вашата камера не е подходяща за снимане в ИЧ-диапазона.
Конверсионни (корекционни) филтри.
Качеството на цветното изображение зависи от множество фактори, като най-важният от тях е спектралния състав на светлината. Видимата бяла светлина заема малка част от спектъра и е съставена от смес от лъчи. Това е стандартното обяснение. На практика такава не съществува, просто човешкото око е устроено така, че приписва на смесица от лъчи с различна дължина на вълната, влизащи в състава на слънчевата светлина, “бял” цвят.
Ако калорифер се включи в тъмна стая, в началото реотаните му няма да се виждат. С нагряването те ще станат ярко червени, а по-късно ярко оранжеви. Ако се увеличи мощността, реотаните могат да станат почти бели, като електрическа крушка. С този прост пример се описва понятието цветна температура. Т.е.: “Тази лампа (слънце, светкавица…) свети така, както нагрято черно тяло до температура…..”. за улеснение на описанието се използва температурната скала на Келвин. Средната стойност на цветната температура на слънцето около обяд е 5000 К, и е приета като баланса стойност за много филми, използвани от професионалистите. Цветната температура на крушка с нажежаема жичка е 3200 К, и затова професионалните филми за снимане при такова осветление са балансирани за точно тази стойност.
В обикновения живот рядко се сблъскваме с този параметър, доколкото човешкото око има забележителната способност да се адаптира не само към интензитета на светлината, но и към цветните и характеристики. Белият лист хартия се възприема от нас като бял, независимо от характера на осветлението – и при слънчева светлина, и при лампа с нажежаема жичка. Да забележим разликата в цветовите характеристики на светлината ние можем само при сравнение – например светлината на фенерчето, която в тъмнината се възприема като бяла, при дневна светлина ще бъде жълто-оранжева. Адаптирайки се към нажежаемите лампи, в метрото при движение под земята, веднага след излизане на повърхността ние възприемаме дневната светлина като синя, и едва след известно време пейзажът придобива естествените си цветове, а плафоните на перона на метрото съответно стават жълти.
Филмът не притежава такава гъвкавост – той регистрира цвета на предметите на снимката такива, каквито са при наличната светлина. Затова някой типове луминесцентни лампи, при снимане с обикновен, “дневен” филм, ще оцветят изображението в мръсно-зелен цвят. Затова, за регистриране на снимката на цветното изображение във вид, максимално близък до нашето възприятие е нужно не само точно да се измери експозицията, но и да се погрижим за съгласуването на цветните характеристики на обекта и филма. За целта се използват конверсионните филтри. Използват се основно в промишлената и рекламната фотография, когато няма възможност да се използва дневна светлина или светкавици. При работа с цифров фотоапарат тези филтри не са необходими, защото практически при всички съвременни модели е предвидена възможността за управление на цветната температура.
Неутрални (ND филтри – Неутрална плътност) – ND филтри /neutral density filters/
Използването на по-широк отвор на диафрагмата или по-ниска скорост на затвора може да внесе интересен креативен елемент в снимката. По-широкият отвор на диафрагмата позволява намаляване на дълбочината на рязкост дотолкова, че само главният обект в кадъра да е рязко на фокус, докато предният и задният план остават разфокусирани. Това привлича вниманието към основния обект на снимката.
Все пак, при наличието на интензивна светлина, високи стойности на светлочувствителност на възприемащия материал или при късо фокусно разстояние (със съответно по-голяма дълбочина на рязкост), използването на широк отвор на диафрагмата може да бъде невъзможно без да се получи преекспониране на кадъра. Тук на помощ идват неутралните затъмняващи филтри. Те редуцират светлината, достигаща до светлочувствителния материал, позволявайки използването на поотворена диафрагма за постигане на селективна рязкост в снимката или ниска скорост на затвора – пр. за приятно и ефектно пресъздадено движение на водите на водопада, вместо “замразяването” им.
Този тип филтри се характеризира с отлична цветова неутралност и се препоръчва като съществена част от базовото фотографско оборудване. Различните неутрални затъмняващи филтри редуцират светлината с различен брой стъпки на диафрагмата. При използването им експозиционните параметри трябва да се съобразят със съответния филтър-фактор, за да се получи снимка, която е едновременно ефектна и правилно експонирана.
ND филтрите не влияят на спектралния състав на преминаващата през тях светлина, намалявайки само мощността на светлинния поток. В практиката на напредналите фотографи често възникват ситуации, когато светлината е твърде много и само използването на неутрален филтър позволява постигането на желания художествен ефект. За пример да разгледаме снимането на течаща вода. Снимането и с висока скорост я замразява. Скорост, по-ниска от 1/30 сек., когато водата вече прилича на вода, се постига със затваряне на блендата до най-големите и стойности (до f/22 – f/32), но при това не само се намалява резолюцията на обектива, но и се губи възможността за използване на дълбочината на рязкост за акцентиране върху елементи на изображението. А експонации от порядъка на 1 – 2 сек. и повече, при които течащата вода придобива замъглен вид са напълно невъзможни без използването на неутрален филтър.
ND филтри /neutral density filter/ – това са филтри, които намаляват и/или променят интензивността на всички дължини на вълните или цветове на светлината еднакво, като не предизвикват промени в оттенъка на предаване на цветовете. Те могат да са безцветни или сиви. Целта на един стандартен фотографски неутрален филтър за плътност е да позволи на фотографа голяма гъвкавост, за да променя блендата, времето на експозиция и / или размазване на движение на обект в различни ситуации и атмосферни условия.
Използването на един ND филтър позволява на фотографа да използва по-голям отвор на диафрагмата за намаляване на дълбочината на полето на изображението (като позволява използването на по-голяма апертура) в случаите когато друго не е възможно благодарение на максималната граница на скоростта на затвора.
Вместо намаляване на блендата, за да се ограничи светлината, фотографът може да добави ND филтър, за да се ограничи светлината, и след това може да зададете скоростта на затвора, според специално желания резултат (размазване на движението на водата, например). С помощта на цифров фотоапарат, фотографът може да види изображението веднага и да избере най-добрия ND филтър, за да се използва за сцената максималната желана острота. Скоростта на затвора ще бъде избрана чрез намиране на желаното размазване от движението на обектите. Неутралните филтри за плътност са често се използва за постигане на ефект на размазване при движение с бавна скорост на затвора.
Примери за тази употреба включват:
• Размиване движението на вода (например, водопади, реки, океани).
• Намаляване на дълбочината на полето при много ярка светлина (напр. дневна светлина).
• При използване на светкавица, времето на експозиция се ограничава до максимална скорост – често 1/250th от секундата, при която целия филм или сензор е изложен на светлина в един миг. Без ND филтър това може да доведе до необходимостта от използване на f8 или по-висока.
• Използването на по-широка апертура, за да остане под дифракционната граница.
• Намаляване на видимостта на движещи се обекти
• Добавяне на Motion Blur • Увеличаване времето на експозиция
Типове ND филтри
Във фотографията, ND филтрите се квалифицират според тяхната оптична плътност или според тяхната f-stop редукция.
GND е Gradual Neutral Density – което е преливащо затъмняване от тъмно към по-светло.
При градиентните (gradual color) филтри е оцветена едва половината от повърхността на филтъра. Границата между оцветената и неоцветената част на филтъра е плавна – плътността на цвета в продължение на 1/3 – 1/4 от диаметъра на филтъра се изменя напълно от пълна прозрачност до максимална плътност. Постигането на това специфично оцветяване е доста сложен процес – многократни, последователни потапяния на акрилната плака в слаб разтвор на багрилото, проникващо в молекулярната структура на бъдещия филтър, като при това се провежда щателен контрол на плътността на получаващото се оцветяване.
Такъв тип филтри се произвеждат както сиви (gradual gray), така и оцветени в други цветове – например в жълто (yellow), синьо (blue), тютюнево (tobacco), розово (pink) и т.н. тези филтри се използват или да тонират (цветните градиентни филтри) или да намалят яркостта (неутралните градиентни филтри) една част на изображението, без да оказват влияние върху останалата част. За удобство се използват кръгли филтри, със закрепване като всички останали филтри на резба.
Още по-големи възможности дава използването на градиентни филтри, изработени с правоъгълна форма за използване с държач – в този случай филтъра може не само да се завърта под определен ъгъл, но и да се мести границата между прозрачна и оцветена част в определени граници.
Тези филтри се използват предимно от пейзажистите. В случаите, в които границата между небето и земята е повече или по-малко равна (равнина или морски ландшафт), а на фотографа е необходимо да промени цвета или да затъми небето, тези филтри позволяват да се въздейства върху изображението в широки граници. В градски условия използването им е ограничено до снимане от покрив на сграда.
Ако не се занимавате с класическа фотография (с филмов фотоапарат), промяната на цвета на небето е по-лесно с помощта на цифрова обработка. А в случаите, когато разликата между яркостите между горната и долната част на кадъра е твърде голяма, от статив се снимат два кадъра (за първия се избира идеална експозиция за земята, при втория – за небето) и се събират в редактор на изображения. Това е пипкава работа, но затова пък не сте ограничени от сюжети с права линия на хоризонта.
– Според материята биват синтетични (пластмасови) или стъклени.
– Според форма филтрите са два. Кръгли които са с резба и се навиват върху обектива и правоъгълни. Разликата между двата вида е огромна, при кръглите няма възможност да се регулира границата на затъмняване (единствено може да се върти), докато при правоъгълните има пълен контрол. Поставят се на обектива посредством ринг(на резба за обектива) и холдер (където се поставят стъклата).
– Степен на затъмняване. Степента на затъмняване на градиентните филтри се отнася за най-тъмната им част. Изчислява се като логаритъм от 2. Например ND4 сваля експонацията с 2 стопа, ND8 със 3 стопа, ND32 със 4 стопа и т.н.
– Степен на преливане. Hard Edge – остро преливане между светлата и тъмната част. Soft Edge – меко преливане, най-често използваните.
Cool Series Filters (Охлаждаща серия филтри)
(80A,80B,80C,82A,82C) – Намаляват излишъка на червено,оранжево и жълто
Warm Series Filters (Затопляща серия филтри)
(81A, 81C, 85 series) – Намаляват излишъка на синьо и зелено
Системи за правоъгълни градиентни филтри
Макар правоъгълните филтри да съществуват от зората на фотографията – една фирма допринесе за тяхната популярност най-много и нищо чудно, че днес много хора наричат правоъгълните филтри с нейното име – Cokin.
Идеята е човек да може да ползва един комплект филтри и един държач – на няколко обектива с различен диаметър. Освен очевидното удобство на този универсален комплект – той има едно много сериозно предимство, когато става въпрос за градиентни филтри: правоъгълните филтри могат да се плъзгат спрямо държача. Това значи, че можете да позиционирате градиента където си пожелаете в кадъра.
Градиентните филтри имат две основни характеристики, освен размера и производителя си – плътност и вид на градиента.
Linear & Circular Polarizers (Линейни и кръгови филтри)
Разделят се на два вида линейни и кръгови.
– Линейните филтри редуцират или напълно елиминират отраженията на светлината в гладки повърхности, изчистват и насищат цветовете в кадъра като премахват сините оттенъци, причинени от светлината, идваща от яркосиньо небе, премахват характерното замъгляване при далечни снимки, подобряват детайлността в сенчестите части на снимката и в облаците дори при много светло небе, и усилват контраста на черно-белите кадри. Експонация – пола-филтрите променят експозицията на снимката, тъй като са тъмни. Непросветлените обикновени пола-филтри могат да я променят от 2 до 4 пъти, а просветлените 1,5-3 пъти. Техният фактор не може да е единица. Добра идея е меренето да става през обектива или да се отчита фактора на филтъра при мерене с външен светломер. Поляризиращият филтър насища цветовете – не само небесните а всички. Зелената трева, червените цветя, водната повърхност става по-прозрачна, но след появата на съвременните апарати с автофокус и измерване през обектива се оказва, че са проблемни.
– Кръгови филтри решават този проблем с допълнителен елемент, което ги прави и по-скъпи, но правилото гласи, че ако имате автофокусен апарат и/или такъв с измерване през обектива (т.е. повечето, да не кажа почти всички съвременни апарати) трябва да ползвате кръгов поляризатор. Истината е малко по-друга – напоследък точно най-съвременните апарати започват да се справят добре и с линейните поляризационни филтри, но няма как да разберете докато не пробвате.
С помощта на тези филтри е възможно да се намалят или отстранят отраженията, с изключение на бликовете от полиран метал. Което се използва достатъчно често в рекламната фотография. Ако през такъв филтър се погледне блестяща повърхност и се завърти предната, подвижна част около оста, перпендикулярна на плоскостта му, може да се забележи как се променя интензитета на отразената светлина. В определено положение светлината може да изчезне напълно. Степента на поляризация на отразената светлина се променя при промяна на ъгъла на падане на светлината. Ъгълът, при който поляризацията на отразената светлина достига своя максимум зависи от материала на отразяващата повърхност и е обикновено 50-60 градуса от нормалата на отразяващата повърхност (съответно 30-40 градуса от самата повърхност). Затова, за да се ликвидират напълно нежеланите отражения от блестяща повърхност с помощта на поляризационен филтър, има смисъл да се избере направление на снимане по такъв начин, че отразяващата повърхност да се разположи под оптимален ъгъл спрямо фотоапарата. Най-често се използва за имитация на “драматично” притъмнено небе. С помощта на поларизационния филтър може да се затъми синия цвят на небето, без да се променя цветопредаването на други обекти от цветната снимка. При снимане на небе под прав ъгъл спрямо посоката на слънцето може да се контролира дълбочината на синия цвят от нормален до тъмен с просто завъртане на филтъра. Небето ще изглежда най-тъмно, когато указателят за поляризация (ако го има) е насочен към слънцето. При снимане на черно-бял филм максималния ефект може да се достигне за сметка на използване на поляризационен филтър в съчетание с тъмно-червен.
Кратността на поляризационния филтър е средно 3 – 4 пъти, т.е. използването му изисква увеличение на експозицията с 1.5 – 2 стъпки (3 – 4 пъти) в сравнение с експозицията без филтър. При това е необходимо да се помни, че много фотоапарати, имащи TTL-измерване на светлината, използват за отделяне на светлинния поток оптични елементи, които също поляризират светлината и в резултат могат да се допуснат значителни грешки при определянето на експозицията. При използването на такива камери е по-удобно да се използва специално модифициран поляризационен филтър, наречен “циркулационен” (за разлика от обикновения, “линеен” поляризатор). В конструкцията на поляризационния филтър, освен защитните стъклени и полароидни плаки има и плака “1/4 дължина на вълната”, преобразуваща линейно поляризираната светлина в циркулационно поляризирана, която не отслабва при по-нататъчното преминаване през оптичните елементи на камерата, притежаващи свойства на линеен поляризатор.
От всички разглеждани досега филтри, разглеждани в този обзор поляризационният е единствен от тях, който има смисъл да се придобие от фотолюбителите, сериозно увлечени от снимане на пейзаж.
Поляризационните филтри също така елиминират и отраженията от водата и водната повърхност, като правят водата “по-прозрачна” . Лявата снимка в примера долу е заснетаБЕЗ филтър, докато дясната е С филтър, на максимален ефект.
Отраженията във водата убиват цветовете и ги размиват, като така обектите в снимката се проявяват като мъгливи, неясни и неконтрастни. Употребата на поляризационен филтър решава този проблем.
Затъмняване на небето
Една от най-честите употреби на поляризационните филтри е при използването им в пейзажната фотография за затъмняване на небето и насищане на синия му цвят. На базата на различното навъртане на горният пръстен на филтъра се променя и интензитета на ефекта от затъмняването на небето. Това е илюстрирано в примерът по-долу.
Понякога, заради затъмняващият ефект от филтърът е нужна малка компенсацията на експозицията.
Повишаване на контраста
Поляризационните филтри също така повишават контраста на снимките, защото премахват отраженята. Всички изображенията по-долу са заснети С поляризационен филтър. Снимките отгоре показват употребата на минимален поляризационен ефект – както се вижда облаците и небето не са особено контрастни. Снимките в долната част са заснети на максимален ефект. При тях се вижда, че облаците са отразени много по-добре, отраженията във водата са силно намалени и като цяло снимките са много по-контрастни.
Важно
При употреба на поляризационни филтри не трябва да ги слагате върху друг вид филтри, това ще намали качеството на изображението и може да доведе до затъмняване в ъглите на кадъра – винетиране.
Макро лещи (Close-up filters)
Светът на макрофотографията е уникален. Най-сигурният начин да направим прекрасна макро – снимка е да си купим макро обектив, но ако нямате пари за него може да експериментирате найнапред с макро лещи (Close-up filters). Те представляват втори обектив, който се поставя пред основния и принципа на действие може да се сравни с очилата за четене. Позволяват на основния обектив да погледне на по-близко разстояние! С помощта на тези лещи се намалява фокусното растояние на обектива и това ни позволява да фокусираме от по-близко разстояние. Обикновено се монтират на основния обектив на мястото за поставяне на филтри. Произвеждат се и се продават от производителите на фото филтри. Някои производители класифицират техните макро лещи като диоптри. Докато някои едноелементни макро лещи предизвикват появата на тежки аберации, то има и висококачествени лещи, направени като ахроматични дублети, които са в състояние да направят прекрасни макро снимки с доста малка загуба на детайлност. Някои макро лещи могат да се използват и в комбинация, например +1, +2 и +4 диоптъра могат да бъдат комбинирани, за да се получи 1-7 стъпки.
Цветни филтри – Redhancer
Redhancer е вид филтър със специални характеристики – той е създаден, за да подчертае червените, оранжевите и кафявите тонове в кадъра, което го прави особено популярен в пейзажната и архитектурната фотография. Redhancer е правилният избор при есенни пейзажи или сцени с преобладаващи червени и кафяви цветове като тези от Големия Каньон. С този филтър също може да бъде откроен наситения червен цвят на обекти като домати, череши, ягоди или червило. За още по-впечатляващи ефекти, Redhancer може да бъде комбиниран с поляризационен филтър.
Защитни филтри
(Просто стъкло в гривна). “Даже при наличието на просветляващо покритие, филтрите трябва да се използват само в случай на необходимост. Обективите имат най-добри характеристики без “помощници” и използването даже на най-висококачествения филтър не подобрява разделителната способност на обектива. По тази причина не се препоръчва да се оставя даже безцветния УВ-филтър на обектива, само за да предпазва предната повърхност. Освен това е малко вероятно филтъра да се изработва, изпълнявайки същите високи изисквания, като самия обектив. Обективът трябва да се защити само от дъжд, пръски, топлинно въздействие и прах.” Р.Хейман.
Просто казано, всеки филтър влошава рязкостта на снимката. Използването им е оправдано само в случаите, когато ползата надвишава вредата.
Челните лещи на обективите се изработват, отчитайки факта, че ще бъдат подложени на неголеми механични въздействия при периодичното им чистене в продължение на много години. В нормални условия на експлоатация те не се нуждаят от допълнителна защита. Изключение правят екстремалните условия: прашни бури, пръски от химически разтвори и т.н.
Филтри за черно-бяла фотография
Принципът на действие на повечето филтри, използвани в чб фотография могат да се опишат със следното емпирично правило – обектите, имащи цвят, близък до цвета на филтъра стават по-светли, а обектите с цвят, противоположен в спектъра цвят – по-тъмни. Тази група от филтри се използва от тясна група фотографи, специализирали се в работа с черно-бели материали. На титаните на цифровата технология не са необходими, доколкото действието им е лесно възпроизводимо при цифрово конвертиране на цветните изображения в черно-бели (Adobe Photoshop > Image > Adjustments > Channel Mixer > (v) Monochrome).
Филтрите във фотографията са мощни инструменти, които позволяват на фотографите да оформят светлината, да контролират експозицията и да добавят креативно усещане към своите изображения. Разбирането на различните видове филтри и техните приложения може да отвори нови възможности за заснемане на зашеметяващи снимки в различни жанрове. Чрез експериментиране с филтри и развиване на дълбоко разбиране на техните ефекти, фотографите могат да овладеят изкуството да използват филтри, за да трансформират обикновени сцени в необикновени произведения на изкуството. Така че, давайте напред и разгърнете магията на филтрите във фотографското си пътешествие и оставете креативността си да се издигне до нови висоти.