Намира се на около 2 – 3 километра от Правец по пътя за Етрополе, в пределите н
а Етрополския дял на Стара планина. На юг от него се намира Било планина, а на север – проломът на река Витомерица. Манастирът е малък и винаги е бил в сянката на Етрополския манастир, отстоящ на около 10 километра. Манастирът е част от архиерейско наместничество Ботевград на Ловчанска епархия на Българска православна църква.
В древността на мястото на правешкия манастир е имало тракийско светилище. Предполага се, че християнската обител възниква по времето на Асен и Петър. Известно е, че по времето на османското господство манастирът е обект на две по-големи нападения – от еничари през 1636 г. и от кърджалии през XVIII век, когато е напълно унищожен. Възстановен е през 1866 г. с дарения на заможни жители на областта. В периода от Освобождението до Втората световна война манастирът функционира като женски метох. Оттогава датира и магерницата, която днес е дом на отеца, който служи в манастира.
През 2006 и 2007 г. манастирът е основно ремонтиран и стенописите в черквата са реставрирани.
