Определение на термина “визуална комуникация”
Визуалната комуникация най-общо може да се определи като общуване, в което основна роля изпълняват изображенията. Визуалната комуникация е съществувала през всички етапи на човешката цивилизация. Но от средата на ХХ век, след като телевизията навлиза масово в бита на хората, нейната роля силно нараства. Визуалната комуникация става още по-значима с развитието и навлизането накомпютрите в различните сфери на човешката дейност. Или казано с други думи комуникацията се иконизира. Понятието “иконизиране” произхожда от старогръцки. Думата икона на старогръцкиозначава образ. Термините “визуален” и “визуализация” не са точни, но се употребяват масово всветовен мащаб. Коренът на думата “визуализация” е от латински и означава виждам. По-правилно е да се използват понятията “иконизация”, “иконичен”, “образен”.
Визуалната комуникация може да бъде разглеждана като съставно цяло от взаимно преплетени части: индивидуалност (или външен вид и усещане) и визуална организация. Индивидуалността на една презентация е онова, което създава емоционалното въздействие — инстинктивната ви реакция на онова, което виждате. Създаването на една уместна индивидуалност изисква използването на цветове, типографски техники, изображения, форми, мотиви и т.н., за да се отправи правилното послание към аудиторията.
Основна причина за активното развитие на визуалната комуникация е, че смесената информация – думи, образи, музика, се възприема много по-лесно и с по-голямо удоволствие. Разбира се огромна роля за създаването на смесена информация имат компютрите. Развитието и усъвършенстването на хардуера и софтуера довежда до още едно стъпало във визуализацията, а именно: “виртуалната реалност” (virtual reality). В този случай изображенията се създават изцяло с компютри.
Елементи на визуалната комуникация
Създател – художници, фотографи, т.н.
Потребител – този, към когото е насочена комуникацията. Той е най-важното звено и целта на визуалната комуникация. Ето защо на потребителя са посветени много задълбочени, изчерпателни изследвания, публикации и книги.
Предмет на комуникацията – това е съобщението, което искаме да отправим къмпотребителя.
Знакови системи – рисунки, карикатури, фотографии, карти, схеми, чертежи, т.н.
Комуникативни стратегии – намирането на такива изразни средства, с които да се постигне определена комуникативна цел, като се имат предвид психологическите и социологическите характеристики на потребителите.
Средства за предаване (канали) на визуалната комуникация – печатни, електронни, Интернет, CD, DVD, т.н.
Ефективност на комуникацията – съобразяването с характеристиките на потребителите осигурява и ефективността на комуникацията. За оценка на ефективността се използва обратната връзка – социологическите проучвания, интерактивните връзки, т.н.
ФУНКЦИИ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО.
Една от най-сполучливите класификации на функциите на изображенията е направена от Джъуъл Левин в книгата “Психология на илюстрацията”. Според Левин изображенията могат да изпълняват основно пет функции: декоративна, представяща, организираща, интерпретираща и трансформираща.
Декоративна функция. В този случай изображенията са без особено значение за вербалния текст. Тук те се използват само за да направят текста малко по привлекателен, без да дават допълнителна информация към него. За нея може да се използва и наименованието мотивационна, тъй като целта е и да се засили интереса към текста. В повечето случаи декоративна функция изпълняват фоновите изображения.
Представяща функция. При тази функция изображението допълва текста и спомага за неговото разбиране.
Организираща функция. Изображенията се използват като организационна структура на текста, придавайки му по-голяма свързаност.
Интерпретираща функция. Изображенията се използват за изясняване на текстове, които се разбират трудно. Вповечето случаи това са абстрактни изображения – схеми, диаграми и др. Между организиращата и интерпретиращата функция съществуват общи черти. Поради тази причина не винаги може да се очертае ясна граница между тях. Може да се приеме, че когато разбираме лесно текста, изображенията към него изпълняват организираща функция. Когато текстът е по-трудно разбираем, изображението може да се приеме като интерпретиращо.
Трансформираща функция. Трансформиращата функция на изображението се отличава принципно от останалите функции. При нея изображението има преносно значение. В този смисъл може да се говори за визуални метафори и метонимии по аналогия с вербалните метафори и метонимии. Основното предимство на тези изображения е тяхната оригиналност. поради това те са и много привлекателни за потребителя. Изображенията с трансформираща функция се използват главно в два случая. В първия случай чрез трансформацията на реалистично отразения обект в метафорен или метонимен вид някои по-трудни за осмисляне понятия придобиват по-конкретна и оттам – по-запомняща се форма. Освен това този прийом е много характерен за рекламата, където се търсят по-оригинални решения.
Изразни средства във визуалната комуникация (видове изображения)
Нормално визуалната комуникация е смесена информация. Основните видове изображения, които се използват във визуалната комуникация са: рисунки, фотоси, карикатури, комикси, карти, т.н. Значението на рисунките във визуалната комуникация е изключително голямо.
Някои класификации на видовете рисунки
В зависимост от художествените стилове: реализъм, импресионизъм, сецесион, футуризъм, абстракционизъм, поп-арт, сюрреализъм, Фотореализмът, хиперреализъм.
Реализмът е направление в изкуството, характеризиращо се с обективно отразяване на социалната, психологическа, икономическа и политическа действителност.
Импресионизмът е течение в изкуството, което възниква във Франция в края на 19 век. В основата на импресионизма стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и на цветовете, за да се постигне по-натуралистично предаване на цветовете и тоновете в живописта. Свързва се и с времето, когато през 60-те години на 19 век видни френски художници започват да излагат на обществен показ творбите си.
Сецесион (от нем. Sezession, Secession — ‘отцепване’) е наименование, прието от немски и австрийски художници от края на 19 век. Отличителни черти: много декоративен, орнаментът придобива изключително значение, линията играе много важна роля, формата често се изгражда плоскостно, а в монументалните изкуства витражът отново става популярен. Сецесионът черпи вдъхновение от източното изкуство, особено от японската гравюра, а и от средновековните изкуство и фолклор.
Футуризмът (на латински: futurum – бъдеще) е художествено направление в изкуството, възникнало през първото десетилетие на 20 век в почти всички европейски страни. Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата с които си служат, за да осъществят тази цел са най-често изобразяване на отделните последователни фази от “разложеното” на части движение на изобразеният предмет или форма. В “Манифеста на футуристичната живопис” от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като “динамично светоусещане”. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.
Абстракционизъм (на латински: abstractio – нещо отвлечено) е вид модернистично направление в изкуството, което се отличава с отказа си да изобразява предметите и събитията и с откъснатостта си от фигуративния подход към действителността. Една от целите му е да постигне хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикат различни асоциации и емоции.
Попарт или поп изкуство е визуално направление в изкуството, което се появява в средата на 1950-те години във Великобритания и в края на 1950-те в Съединените щати. Поп изкуството предизвиква традицията с твърдението, че употребата от художниците на масово произвеждани визуални стоки в популярната култура се доближава до перспективата в изобразителното изкуство. Попът премахва материалното от контекста си и изолира обекта или го комбинира с други обекти за съзерцание и размишление. Концепцията на поп изкуството се отнася не толкова до самото изкуство колкото до нагласите, които са довели до него.
Попартът е направление в изкуството на 20-ти век, характеризиращо се с теми и техники от популярната масова култура, като реклама, комикси, светски и културни обекти. Попартът широко се интерпретира като реакция на тогава доминиращите идеи на абстрактния експресионизъм, както и като разширяване на тези идеи. Попартът има за цел да използва изображения от популярната, като опозиция на елитарната култура в изкуството, подчертавайки баналните и кичозни елементи на която и да било култура, най-често чрез използването на ирония. Също така е свързван с употребата на художниците на механични средства за възпроизводство.
Голяма част от поп изкуството се смята за несъвместимо, като концептуални практики, които често се използват, за да се затрудни лесното разбиране. Попартът и минимализма се считат за направления в изкуството, предшестващи постмодернизма или са някои от ранните примери на самото постмодерно изкуство.
Попартът често взема като свои образи това, което в момента се използва в рекламата. Етикети и лога на продукти фигурират видно в образност подбрана от поп художниците. Дори и етикетите за съдържание на опаковките се използвали като предмет в попарта, например етикетите на супа „Кемпбел” от Анди Уорхол.
Сюрреализмът е движение в изкуството, обединяващо художници, мислители и изследователи в стремежа им да освободят разума и да изразят подсъзнателното. Те се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък.
Фотореализмът (възникнал в кр. на 60те в Америка) се основава на уголемено възпроизвеждане на статични, близко планови фотографии т.е. прерисуване на фотографията (примерно, с маслени бои).
Хиперреализмът пък е европеизирана, тематично и стилистично усложнена версия на фотореализма. При него се въвежда елемента на простарнствена динамика (в противовес на статичния близък план) и дори се симулират реално несъществуващи сцени, често натежали от социална критика.
Фотоси и карикатури
Фотосите са най-често използваните изображения във визуалната комуникация. Техният дял в сравнение с останалите видове изображения е около 70%. Фотосите се създават най-лесно в сравнение с останалите видове изображения, създават се най-бързо и най-ефективно внушават възприятието за документалност, а в основната си част са конкретни изображения, което осигурява лесното възприемане насъобщението, което те носят.
Карикатурата е жанр в изобразителното изкуство и литературата, черпещ въздействието си от преувеличението или изопачаването на характерни черти на даден човек или предмет. Майсторството е в това преувеличението да е максимално, но обектът да остава разпознаваем. Някои карикатури имат само развлекателен характер, докато други имат политически нюанси.
В рекламите карикатурите се използват основно по два начина: реклами с карикатури, които изразяват някакви комични случки, свързани с качествата на рекламираните стоки или услуги; реклами, в които изобразен някакъв рекламен персонаж, но карикатурата не е свързана тясно сдумите в рекламата.
Цветове
Цвета е субективна характеристика на предмета, зависеща от способността му да поглъща и отразява част бялата светлина. Когато даден предмет се освети с бяла светлина, той поглъща част от нея, а друга част отразява – имено отразената светлина наричаме цвят.
Ако един предмет е бял, това означава, че той отразява всичката паднала върху него светлина. Ако изглежда зелен, то това означва, че поглъща синия и червения цвят и отразява само зеления компонент на бялата светлина. Цветовете зелен, син и червен са приети за основни, защото тяхното смесване поравно дава бяло или неуртално сиво.
Цветът е субективно усещане, защото за различните хора рецепторите за цвят реагират различно. През годините възниква въпроса как да се опише цветът така, че той да бъде еднозначно възпроизведим, и да елиминира човешкия фактор. За целта се приемат и разработват няколко цветови модела.
Цветно колело
Някои цветове се комбинират много добре един с друг и създават приятно усещане, докато други комбинаций са толкова неподходящи, че човек веднага извръща глава от тях. Благодарение на цветното колело и отделните цветови схеми можем да разберем защо.
Цветоното колело е изключително полезен инструмент, когато имаме нужда да изберем цветова схема за даден проект. В него има три първични цвята – син, червен и жълт. Приемат се за първични (основни), защото тях няма как да получим при смесването на други цветове. Основните цветове образуван равностранен триъгълник в кръга. При поравно смесване на всеки два основни цвята се получават вторичните. Те са оранжев, виолетов и зелен. Разполагат се на съответните места между първичните и от своя страна също образуват равностранен триъгълник. По същия начин от комбинацията между два съседни цвята – пъвичен и вторичен – се получават тритичните. Те са шест – червено-оранжев, жълто-оранжев, желто-зелен, синьо-зелен, синьо-виолетов и червено-виолетов. Цветният кръг се състои от 12 сегмента, всеки от които е първичен, вторичен или тритичен.
Цветови схеми
Умелото съчетаване на цветовете играе важна роля за създаването на хармонична композиция. Отделните цветове, които присъстват в готовата композиция, образуват така наречената „цвтова схема“. В зависимост от относителната позиция на съставящите цветове цветовите схеми се делят на следните основни видове
Контрастни (допълващи се) цветове. Допълнителен цвят е този, който стои на 180 градуса срещу избрания основен цвят. Например: червен-зелен, жълт-лилав и т.н. Двата цвята трябва да са в еднаква степен наситени.Тази схема работи много добре, ако единият цвят преобладава, а другият използваме за обекти, които искаме да изпъкнат, да се откроят.
Аналогова схема. Такъв акорд може да си изгради от два или три последователни цвята. Тези съчетания са хармонични, приятни за окото и често се срещат в природата. Най-изискано е съчетанието, при което единият цвят е преобладаващ, вторият е поддържащ, а третият служи само за акцент.
Триади. Използват се три цвята, които са разположени на върховете на равностранен триъгълник, вписан в цветовия кръг. Триадните цветови схеми са доста жизнени, дори ако използвате бледи и ненаситени нюанси. За да е успешно балансирано триадното съчетаване, използвайте един от цветовете като доминиращ, а останалите два като акценти.
Разделно допълващи се. Това е разновидност на контрастната схема. Единия цвят се приема за основен, а останалите два са тези, намиращи се от двете страни на съответния допълващ цвят. Това съчетание има също драматичен ефект, но е по-малко напрегнато.То се препоръчва за новаци, защото при него по-трудно се правят грешки.
Правоъгълник. Това е съчетаване на четири цвята. Два основни и техните два допълващи. За да не се получи дразнеща окото комбинация е добре да се избере един от четирите цвята за доминиращ, а останалите три да са само акценти. Внимавайте и за баланса на топлите и студени цветове в съчетанието.
Квадрат. Това е съчетаване на четири цвята, които са разположени на върховете на вписан в цветовия кръг квадрат. За да не се получи дразнеща окото комбинация е добре да се избере един от четирите цвята за доминиращ, а останалите три да са само акценти. Внимава се и за баланса на топлите и студени цветове в съчетанието.
Топли и студени цветове
Някои от цветовете създават у човека усещане за топлина, други за студ. Червеният цвят, желтият, оранжевият и техните оттенъци се считат за „топли“, докато виолетовият, синият и техните оттенъци за „студени“. Изключение прави зеления цвят, които има студени и топли оттенъци (в зависимост от количеството син цвят в него). Топлите цветове се комбинират по-добре с черното, докато студените се комбинират по-добре с бялото. От друга страна обектите с топли цветове се възприемат като по-близкостоящи, отколкото тези, със студени цветове. Освен като топли и студени цветовете се характеризират като:
Горещи – това са наситените червени цветове. Те веднага привличат погледа, изразяват сила, агресивност, динамика
Хладни – тук попадат цветовете, в която основа стои небесносиният.
Психология на цветовете
Обикновено изборът на цвят или цветова схема за даден продукт е продиктуван не само от естетическа гледна точка. Чрез цвета се внушава послание до потребителя, продукта става ясно различим от други и т.н. Ето някои асоциации, които предизвикват някои от цветовете:
- Червен – огън, любов, страст, сила, самоувереност. По-тъмните оттенъци – гняв, кръв, ярост, война.
- Син – светли оттенъци: свобода, небе, вода, спокоиствие; средни оттенъци: лоялност, достоверност, консерватизъм, непоколебимост, патриотизъм; тъмни оттенъци: сериозност, професионализъм.
- Жълт – лято, слънце, щастие, скорост, ексспедитивност, опастност, детство.
- Пурпурен – светли тонове притежават полова символика, докато тъмните символизират аристократизъм и власт.
- Бял – доброта, чистота, невинност, пустота.
- Зелен – свежест, ново начало, здраве, завист.
- Розов – цвета на малките момиченца. Асоцира се със сладко, любов, чувства.
- Черен – тъга, смърт, бедствие, опастност, елегантност, лукс, сериозност, стил, ценност.
- Сивия цвят носи негативна символика и се отбягва.
Източници:
http://www.scribd.com/doc/47660714
http://www.groovemanifesto.net/articles/article.php?porn=content/visorganization
Ивелин Михайлов – Наръчник по предпечатна подготовка
Робин Уилямс – Наръчник на начинаещия дизайнер