Само на 6 км от село Борово, близо до Кръстов връх, се намира едно от най-големите християнски средища в България – Кръстова гора. Там е изграден манастирски комплекс, включващ църквата „Покров на пресвета Богородица“, 12 по-малки параклиси, разположени двустранно на стълбището към връх Кръстов и 3 параклиса, разположени северозападно след върха. На мястото, където се намира манастирският комплекс, някога е съществувал стар манастир, разрушен преди векове. За това разказват запазените зидове, обработените камъни, разкритите основи на старата църква, камъните със следи от свещи по тях, както и намерените в земята кръстове от бигор. Причината Кръстова гора да привлича толкова много вярващи от цялата страна е преданието, че тук е заровена частица от Христовия кръст. Много легенди се разказват за това място и всички те описват Христовия кръст и чудото на изцелението.
Една от легендите е свързана с Йордан Дрянков. Роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, той още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога получавал видения, едно от които след нощ, прекарана на връх Кръстов, когато му била открита историята на мястото.
На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руски цар научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, който в замяна им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, го предупредила че този кръст крепи властта и силата му и трябва да си го върне обратно. Султанът веднага изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, които се отправили към манастира на връх Кръстов и предали на монасите кръста. Не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Преди това обаче те успели да скрият кръста в подземното манастирско скривалище.
Във видението на Йордан му било казано да направи и постави на хълма висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. Йордан Стойчев се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст.
На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода.
През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III, изчезва и след 7 месеца бива намерен в гората. Поставен е в новопостроения храм, а на мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана с тегло 99 килограма (утроената Христова възраст).
Тръгвайки на пешеходен преход през местността се стига до Караджов камък. Това е интересен скален феномен, представляващ скално плато (връх с височина 1448 м) със стръмни отвесни стени, високи над 100 м. Платото заема площ от 4550 m², като по цялото му протежение има десетки ями с естествен произход, но дообработени от човешка ръка. Единственият подход към платото е от югозапад през скален процеп, наречен от местните Боаза (Процеп). Процепът е висок 18 m и в горната му част се забелязват около 10 издълбани стъпки, силно измити от течащите дъждовни води. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там.
Още от древността хората са смятали мястото за специално – древните траки са изградили светилище, в което са почитали мъртвите. До днес са запазени изсечени в скалата ямки с религиозно предназначение, както и стъпала, водещи до горната част на масива.
Проведени разкопки показват, че светилището е създадено през ранножелязната епоха (VII – VI в. пр.н.е.). От този период са останали издълбани скални ями и улеи, в които са били полагани съдове, палели са се огньове, а самият ритуал е завършвал със затрупване с камъни. По-късно светилището е използвано през III – IV век сл.Хр. – намерена е керамика, изработена на грънчарско колело, и монети от времето на римския император Юстиниан I (управлявал в периода 527 – 565 г.).
Като повечето светилища на траките, и тук се наблюдава етажност. Първият етаж се нарича Долна култова площадка, следват издълбани стъпала – преход към по-високата част, където в скалите има изсечени малки дупки. Когато някой тракиец умирал, близките му дълбаели дупките в скалата и ги пълнели с дарове.
Местните хора, за разлика от древните траки, не считат мястото за свещено, а го свързват с дейността на местните революционери, борещи се срещу османската власт. Под Караджов камък има малка пещера, в която според легендата се е криел Караджа войвода (местен хайдутин), който отмъщавал на османците за сторените злини. Оттам идва и името на местността.
Караджов камък е преди всичко впечатляващ скален феномен, обграден от прекрасната природа на резервата Кормисош. Достъпът до горната част на скалата е подсигурен от метален парапет и дървена стълба, минава се точно под камъка. Последните няколко стъпала са изсечени от траките – това не прави впечатление на всеки, защото са изветрени. Изкачването е доста стръмно, а гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности.
Поради факта, че до тази забележителност се достига само след пешеходен преход и е обявена за защитена местност, природата е запазена непокътната. Маршрутът дотам се движи на места по билото, което открива красиви панорамни гледки.
Близостта на Кръстова гора и фактът, че в околния периметър на веригата от планински била археолозите са картотекирали поне пет древни светилища, някои от които са функционирали едновременно, прави връзката между култовите места повече от косвена или случайна. В непосредствена близост се намират: скалният феномен-светилище Белинташ; кромлехът до връх Турската куля и светилищата на връх Хайдут кая и местностите Ин кая и Къз кая.
