Храмът „Свети Четиридесет Мъченици“: Паметник в Търново

Храмът „Свети Четиридесет Мъченици“ във Велико Търново е едно от най-забележителните средновековни културно-исторически наследства в България. Построена и украсена от цар Иван Асен II в чест на великата победа при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г., тази църква има специално място в историята на българската архитектура и духовност.

История и Архитектура

През XIII-XIV век църквата „Свети Четиридесет Мъченици“ е била главна църква на манастира „Великата лавра“, който се намирал в подножието на крепостта Царевец на левия бряг на река Янтра. Тя е служила и като царска църква по времето на Иван Асен II. Архитектурно, храмът се състои от две части: продълговата базилика с шест колони, разположени в два реда, три полукръгли апсиди и тесен притвор от западната страна. В по-късни години е добавена пристройка към западната страна на църквата.

Промени и Съдба по Време на Османското Владичество

По време на османското владичество, църквата е запазена като християнска до първата половина на XVIII век, когато е превърната в джамия. Това води до унищожаването на оригиналните стенописи, икони и иконостас. През 1853 г. самата постройка претърпява значителни промени. Въпреки това, до наши дни са запазени някои ценни стенописи, сред които „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ и „Св. Анна Млекопитателница“.

Значими Писмени Паметници и Археологически Проучвания

Храмът „Свети Четиридесет Мъченици“ съхранява едни от най-значимите писмени паметници в българската история. Сред тях са Омуртаговата колона, Асеновата колона и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Системните археологически проучвания на храма започват през 1969 г. Особено внимание привлича Калояновото погребение, открито през октомври 1972 г. Погребението принадлежи на мъж, висок около 1,9 м, облечен в богато войнско облекло, украсено със златна сърма и бисери. На ръката му е намерен масивен златен пръстен с хералдично изображение на барс и надпис „Калоянов пръстен“. Откритият през 1981 г. печат със същия хералдичен знак потвърждава гербовия знак на българите при Асеновци.

Заключение

Храмът „Свети Четиридесет Мъченици“ във Велико Търново не е просто историческа забележителност, а живо свидетелство за славната история на България. С неговата впечатляваща архитектура, ценни писмени паметници и богатото му археологическо наследство, храмът продължава да бъде място на поклонение и историческо вдъхновение за всички, които търсят връзка с българското минало и духовност.