Arcodica Port

Осеновлашки манастир “Св. Богородица” (7-те престола)

Легенда свързва основаването на Осеновлашкия манастир (7-те престола) с името на болярина Петър Делян и с въстанието против византийското владичество през 1040г. Има и друга легенда за създаването на манастира, свързана с името “Седемте престола”. Според нея обителта е основана през 11в. от 7 боляра, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана заедно с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

Въпреки това, най-ранните сведения за съществуването на Осеновлашкия манастир намираме в преписка от четириевангелие датираща от 1511г. и в един служебник от 1554г. През 1737г. султан Махмуд, нарежда разрушаването на много манастири и църкви, в това число и Осеновлашкия. След Руско-турската война през 1770г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит издава указ, с който се позволява на подчинените християни да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкият манастир е реконструиран и върнат към живота от двамата братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен и с помощта на майстор Стоян от Троян.

В началото на 19в. Осеновлашкият манастир е бил обезлюден, манастирските сгради сринати, а територията му станала собственост на мюсюлманска фамилия от град Роман. С помощта на врачанина Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, през 1824г. започва възстановяването на манастира. Те откупили земите на манастира, а настанения тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. През 1848г. отец Христофор основава в манастира килийно училище, като един от учителите става самия той, а през 1851г. за¬почнало изграждането на нова голяма триетажна сграда.

В епохата на национално-освободителните борби на българския народ Осеновлашкият манастир неведнъж е бил убежище на революционери. Тук са намирали закрила Вълчан воевода, Мартин войвода, Софроний Врачански и Апостола Васил Левски.

Източник: https://www.bulgariamonasteries.com/osenovlashki_manastir.html

Zmey Goryanin – Svetlozar Dimitrov (1905-1958).

Convicted after the 9 September coup d’état by the so-called People’s Court and sentenced to 1 year in prison, Zmei Goryanin was pardoned in December 1945, but without the right to write more under his famous pseudonym. Georgi Karaslavov invited him to “report his mistakes” and regain the rights to publish, but he refused. His name was forgotten. But he didn’t not stop writing.

For the last 7 years of his life he has been a voluntary exile in the monastery “Seven Thrones”. There, among the beautiful unspoiled nature, he wrote poems, wrote the Register (Kondika) of the Bachkovo Monastery, kept a diary, left two unfinished novels, translated plays for the Musical Theater. And, of course, he wrote letters to his wife every day. And she climbed once a week the hills from Prolet station to the monastery. Alone, laden with food and clothes. Thus, for the rest of his life in the autumn of 1958, she was close to him, although she did not leave the family home.

After the death of her husband, with whom she had lived for 28 years, Sonya developed a singing talent in order to support herself. For 25 years she has been singing in the choir of the St. Alexander Nevsky Cathedral. In 1998 she managed to intrigue famous literary historians, as a result of which her book “Спомените на една Змеица” appeared. She lived to be 94 and left this world with a sense she fulfilled her duty.

Photography: Nikolay Dimitrov

50% LikesVS
50% Dislikes

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *